Продължението!
В началото на 2018г при нелеп инцидент загива собственика на автомобила ,без да може да се порадва на скоро завършената "Златна Жигула".
След което ладата попадна в мен. Взех колата със смесени чувства ,Хем се радвах като малко дете на жигулката-хем ми беше тягостно като се сетя как и защо е попаднала в мен.
Автомобилът е с перфектен екстериор и интериор ,но дългото седене беше оставило следи по механиката.
Това ме радваше ,защото това ми е силната страна.Още първото качване си намерих нещо за правене Мигачи!
Мигачите мигаха толкова бавно ,че за една минута със зор мигваха 3-4 пъти!Още на другия ден демонтирах релето и с учудване установих че макар да съм ремонтирал и притежавал безброй лади такова реле не бях виждал.
Оригинално вграждане на българско реле за мигачи. Замених го с оригинално СССР и всичко си дойде на място.
След което Жигулката се сдоби с нови амортисьори "монро рефлекс" и други дреболии.
Интересни неща са вграждани с ранните модели, оригинално червена стрелка на уреда за гориво.Блока на двигателя не е син на цвят като на по късните , а сив като на 2101.Броните са с гумена лайсна до края на бронята ,а не със пластмасови капачки за завършек. Главата на двигателя е от първите унифицирани глави 21011-хххххх-10 ,но със картерна вентилация от стария тип. Стъкломивното устройство е като на първите 2103 с бутон помпащ се с крак, но си има лост за чистачки на кормилната колона

.
Реших да се заема с освежаване на двигателното пространство и намиращия се вътре агрегат.
Жигулката се запозна със съквартирантката ВАЗ 21061
ПП имам проблем с качването на снимки ,но ще оправя нещата !