Както повечето от Вас знаят, миналата Събота (1-ви Август) ми писна от софийската мизерия и дадох газ към язовир Калин със съпругата и двете ни хъскита. Разбира се, с Ладата, защото бях предупреден от много хора да не си троша другите коли по пътя дотам.
Информация за местоположение - не знам дали трябва да я давам, защото някой може да реши също като мен да си скапе колата, но все пак - пътува се по Е79 посока Благоевград, хващате разклона за Рилския манастир, минавате Кочериново, Рила, стигате до село Падала, ресторант-къмпинг "Жабокрек", след табелата на село Пастра намалявате, първата вляво и екшънът започва - много приятен за УАЗки и Витари бетонен път с много неравности, тесен и постоянно катерене. С. Пастра е на 750 м надморска височина, 13-14 км катерене нагоре с много завои и неравности и стигате до язовир Калин - на 2400 м надморска височина, или, иначе казано - за около 15 км правите близо 1700 метра изкачване, добре ли е?
И ето историята в снимков материал:
Пътуваме с две коли от София натам - минава се през едно село с готиното име Смочево и гадни улички:
Началото на изкачването покрай лудницата. Няма майтап - по пътя за Калин си има съвсем редовна болница за луди - не съм питал дали приемат и тези, които са тръгнали на почивка там.
В началото има мантинела/оградка - излишно е да казвам, че зад нея е пропаст, при положение, че се изкачва такъв наклон:
След като минах около 3-4 км по стръмния път почнаха трудностите - чести леки задавяния на мотора, загуба на мощност, греене (около 105-110 градуса постоянно). Катери се на първа, но поради кофти реглаж на съединителя (изложихме се оня път, Бутало!) във високи обороти и под товар, в комбинация с прекъсванията на мотора беше невъзможно. По-плавно работеше и вървеше колата на втора в средни обороти, но и повече грееше. Спрях за почивка да се охлади ДВГто, но не съм снимал, защото почнах да се ядосвам.
Тук беше втората почивка на Ладата - където тя изгасна за първи път и не искаше да продължи. Слязох, сложих един доволно голям камък за да я подпра и да е извън пътя. Няма разминаване на тоя път - или на късмет ако има уширение излизат и двете МПС леко извън бетона, или полека-лека се връщат до най-близкото уширение.
Та при първата лека авария установихме църцорещ маркуч за бензин - там, където влиза в щуцера на карба. Също така се беше откачил малкият маркуч на карба и висеше свободно - дето е от долното тяло до горното, ако мога така да се изразя. Оправих тия неща и Ладата тръгна пак. Излишно е да казвам, че отляво на пътя зад камънака е стабилна пропаст.
След това нямам снимки - катерих още малко, Ладата почна тотално да придърпва и да губи мощност, после изгуби и празен ход и спря тотално по средата на един наклон без възможност за разминаване, където няма и обхват! Спуснах я по инерция назад до първото уширение, до един фургон, който се ползва сигурно при лошо време от поддръжката/охраната на язовира. Приятелите с другата кола се опитаха да се качат до язовира, дадохме им багажа и ги зачакахме при Ладата. Нямаше как да качат и нас, защото бяха със Сеат Ибиза - двама души, малко куче, багаж (раници, палатки, храна) и 2 велосипеда! Уговорката беше като се качат догоре да оставят момата с тяхното куче да пази разтоварения им багаж и да се върнат да качат и нас, да нощуваме горе на палатки и на другия ден да се прибираме.
Само че докато ги чакахме, аз и Полина се изнервихме, хъскитата и те от жегата, аз се ядосах за Ладата и решихме да си ходим. Другата двойка пък се върна с тяхната кола защото и те не успели да се качат съвсем догоре. Като бонус им се заключи багажната врата на Сеата и не можем да извадим баганелките! Беше яко тегаво - аз почнах да си чепкам Ладата, колегата Сеата, а жените държат песовете отстрани и гледат змийски. Правих пълна ревизия на карба, на делкото (което си е ново, ама айде), гледах маркучи, глупости - Ладата не пали и не пали, а вече беше смъкнала на около 70 градуса температурата. В крайна сметка акумулаторът умря, а с оня пич нямаме кабели да ми даде ток - аз исках още да изстине и да пробвам, защото знам, че Ладов мотор не е толкова кекав, че да замине тотално от 40 мин каране на 105-110 градуса.
Окончателно се обадих на един приятел да дойде да ни евакуира с колата на майка ми (той е малко инвалид, има проблем с едната ръка и книжката му важи само за неговата кола, но дойде момчето, голем мой приятел и пияница от Говедарци). Само че как слязохме от пътя за Калин до главното шосе? Аз и приятелката на колегата (те са състезатели по колоездене) с двата им байка - успяхме да отворим задната врата и да ги свалим, като по този начин се освободи място да се натоварят Полина и хъскитата и тяхното куче и да слезем до долу. После от с. Пастра пак същата схема до къмпинг Жабокрек. Там ги изпратихме да си ходят на Гърция (защото натам трябваше да пътуват на другия ден) и чакахме евакуация около 2 часа време. Духът ми тотално беше спаднал - едно, заради това, че нещата се прецакаха толкова свирепo и второ, защото не виждах надежда как ще прибера Ладата - колкото и да я занемарих в последните 2 години, все пак не исках да си я оставям. През главата ми постоянно минаваха мислите, че ако се забавя 2-3 дни може и да не я намеря, или няма да я намеря цяла. Накрая ми писна и просто се отпуснах на камъните.
Героите са изморени:
Ето тук чакахме 2 часа да ни евакуират след неуспешната мисия - Жорето от Говедарци, жена ми и майка ми.
И сега започва втората част - през седмицата пуснах тема в нашия форум и в този на offroad-bulgaria.com. Оттам няколко колеги предложиха помощ, а колегата Ясен, който е регистриран и тук ми предложи съвсем безвъзмездно - без даже да ми иска пари и за гориво! И в крайна сметка вчера, една седмица по-късно, тръгнахме с неговия подготвен УАЗ 469 да спасяваме Ладата! Луд човек - тръгна в пълно бойно снаряжение срещу мизерията на българските планински пътища и на всичко отгоре взе жената и двете си малки деца!
Ето я Полина се вози на задната странична пейка в УАЗа и си мисли, че на пресечен терен ще е комфортно като на асфалт, аз пък си имам подлакътник досущ както преди време в Бенц 190ката:
От задницата на Козела може да се види много по-добре докъде ще се търкаляш, ако не внимаваш и се блъснеш в изстрадалата мантинела:
О, чудо и радост! Ладата е там и е цяла! Ето къде я оставих - снимката е от второто пътуване, бях ядосан като я оставях и тогава не я снимах!
Като видяхме, че е там и цяла, решихме да ползваме хубавото време и все пак да се качим до язовира!
Обърнете внимание на следващите снимки - каменната огради пази от падане върху короните на дърветата в дерето отстрани:
Както казах по-нагоре - при едно разсеяно разминаване, подлъзване или друга каръщина - търкул-търкал надолу може би до Е79:
Изглед от задницата на джипката:
В началото беше закрита местност, сега е открито и личи колко нагоре се качваме, както и колко интересно може да се метне човек от ръба на завоя. Между другото, на един от тия двойни завои (те са общо 12 подобно на стълбичка право нагоре) щяхме да се ударим челно с джипа на Планинската Контролно-Спасителна Служба - ние слизахме, а те бързаха нагоре вероятно за загубилите се туристи на хижа Вазов. Караха "на бургия" и доста рисковано.
Ето я стълбичката, доста е стръмна, макар че не личи толкова:
Ако не успеете да се пребиете на тоя завой, значи може да си отдъхнете, пътят почва да се отдалечава от пропастта:
Ето, още по-нагоре:
И язовир Калин - само че ние продължаваме, докъдето може по-нагоре с МПС!
И в крайна сметка стигнахме дотук - това долу вдясно е по-малкият язовир Карагьол, двата са свързани. А това горе вляво е УАЗът.
За наш срам, колеги - горе единствената руска машина е УАЗът! Никакви Лади, Жигули, Ниви! Сговни ми се настроението. Имаше поне 5 Опела - този на снимката, една Зафира, една Фронтера и още 1 или 2 Омега или Астра. Качи се и едно Ровърче, серия 400 и разни джипове - истински, като Тойотата на снимката, както и не толкова - Паджеро от старите, Дискавъри и т.н.
Тука си мисля "айде да се връщаме, че кой знае какво й е на Ладата и как ще я теглим по магистралата!":
По пътя обратно, не гледай надолу - а накъде тогава?!
И нататък вече е ясно - за мой голям късмет и радост Ладата все още не желае да бъде убита, въпреки моите старания - дадохме й ток и запали! Според колегата Ясен (а и според мен) при загряването бензиновата помпа не работи добре и не осигурява нужния дебит за изкатерване по пътя. На него му се случвало с УАЗа и затова на оффроуд каза на газ - като загрее помпата не работи добре. Така или иначе, бам в Ладата, смъквай джама и ГАЗ надолу обратно към София!
Някъде по пътя думнах яко картера в една издадена неравност - обаче подкартерната защита го спаси! Всичко е точно - спускаме на първа и втора само с мотор, без спирачки!
И тука стана интересно - на главния път изпадна първо средното гърне, а после и друга част от генерацията! Спрях, вдигнахме Ладата с крик "джек", изскубах най-нагло заклещените тръби между пода на купето и жилата на ръчната спирачка, натоварих ги в багажника и продължихме. Уговорих се с Ясен, че ако изпадне още някоя излишна част от Ладата ще ми свирне два пъти и така. За да извадя кривата тръба на генерацията, която стържеше по асфалта при движение, трябваше с ръце да я счупя на две - толкова беше изгнила, горката! А и едни лекции от жена ми как съм съсипал Ладата с липса на поддръжка - не е истина!
И това е цялата история! Само че проблемът с ауспуха беше голям - не беше възможно да карам с повече от 60-65 на четвърта заради страхотния шум! 110 км разстояние с 60-65 и 40 в населените места, представяте ли си! После в София Ясен ме пита защо не върви тая кола! А аз оглушах вътре. Добре, че имаше няколко участъка от магистралата, по които развих 90 на спусканията по инерция.
Сега - специални и безкрайни благодарности на Ясен! И славав Богу, че спасяването мина толкова леко!
А Ладата? Тя е пред блока, а аз се чудя какво да я правя - Надин, при все, че моторът и носещите елементи - прагове, рогове и т.н. са наред (но всичко останало не е), или да я правя полека-лека.
Поживем - увидим!
Дано след цялото преживяване да си разбрал някои истини. Първата от които е тази, че с неизправна Лада не се излиза от гараж. Втората е, че със западна кола не се пътува там, където прохожда само Лада. И третата, че е добре да имаш връзка с държавния апарат. Белким се свържеш с цивилизацията по някое време. 
Аз също съм благодарен на Ясен, че се вдигна и те измъкна от там. Освен това сте направили и една много хубава разходка сред природата. Темата ти беше аварийна, седеше като крайпътен знак и никой я не е*ава. За това реших да я разровя, защото не се знае. Може човек да е още там на къра и да не може да се прибере. След това стана ясно. 
А, Ладата си я запази. И я стегни. Не я оставяй само отгоре-отгоре. Може сега да имаш повече неща за ремонт. Поправи ги. После си я карай. Щом шасито е толкова запазено. И я пази, не я тормози по чукари и други нормални за Уаз места. 
Иначе ладата носи на такива преходи,на няколко пъти съм ходил до нос Емине,Бакарлъка,Бузлуджа и други дестинации със стабилно изкачване и разбит път.
ебавам се, просто съм по-черен!