Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Всякакви по смисъл и значение теми / The foreign users are welcome to post their messages in this forum
Потребителски аватар
Kromida
Мнения: 1166
Регистриран: 12 април 2008
Репутация: 19
Местоположение: София
Контакти:

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от Kromida » 09 авг 2015 15:20

Мисля, че събитието заслужава една отделна тема с прилично количество снимки - така и така няма много пътеписи и интересни неща в нашия форум в последно време.

Както повечето от Вас знаят, миналата Събота (1-ви Август) ми писна от софийската мизерия и дадох газ към язовир Калин със съпругата и двете ни хъскита. Разбира се, с Ладата, защото бях предупреден от много хора да не си троша другите коли по пътя дотам.

Информация за местоположение - не знам дали трябва да я давам, защото някой може да реши също като мен да си скапе колата, но все пак - пътува се по Е79 посока Благоевград, хващате разклона за Рилския манастир, минавате Кочериново, Рила, стигате до село Падала, ресторант-къмпинг "Жабокрек", след табелата на село Пастра намалявате, първата вляво и екшънът започва - много приятен за УАЗки и Витари бетонен път с много неравности, тесен и постоянно катерене. С. Пастра е на 750 м надморска височина, 13-14 км катерене нагоре с много завои и неравности и стигате до язовир Калин - на 2400 м надморска височина, или, иначе казано - за около 15 км правите близо 1700 метра изкачване, добре ли е? (hiro)

И ето историята в снимков материал:

Пътуваме с две коли от София натам - минава се през едно село с готиното име Смочево и гадни улички:

Изображение

Началото на изкачването покрай лудницата. Няма майтап - по пътя за Калин си има съвсем редовна болница за луди - не съм питал дали приемат и тези, които са тръгнали на почивка там.

Изображение

В началото има мантинела/оградка - излишно е да казвам, че зад нея е пропаст, при положение, че се изкачва такъв наклон:

Изображение

Изображение

След като минах около 3-4 км по стръмния път почнаха трудностите - чести леки задавяния на мотора, загуба на мощност, греене (около 105-110 градуса постоянно). Катери се на първа, но поради кофти реглаж на съединителя (изложихме се оня път, Бутало!) във високи обороти и под товар, в комбинация с прекъсванията на мотора беше невъзможно. По-плавно работеше и вървеше колата на втора в средни обороти, но и повече грееше. Спрях за почивка да се охлади ДВГто, но не съм снимал, защото почнах да се ядосвам.

Тук беше втората почивка на Ладата - където тя изгасна за първи път и не искаше да продължи. Слязох, сложих един доволно голям камък за да я подпра и да е извън пътя. Няма разминаване на тоя път - или на късмет ако има уширение излизат и двете МПС леко извън бетона, или полека-лека се връщат до най-близкото уширение.
Та при първата лека авария установихме църцорещ маркуч за бензин - там, където влиза в щуцера на карба. Също така се беше откачил малкият маркуч на карба и висеше свободно - дето е от долното тяло до горното, ако мога така да се изразя. Оправих тия неща и Ладата тръгна пак. Излишно е да казвам, че отляво на пътя зад камънака е стабилна пропаст.

Изображение

Изображение

Изображение

След това нямам снимки - катерих още малко, Ладата почна тотално да придърпва и да губи мощност, после изгуби и празен ход и спря тотално по средата на един наклон без възможност за разминаване, където няма и обхват! Спуснах я по инерция назад до първото уширение, до един фургон, който се ползва сигурно при лошо време от поддръжката/охраната на язовира. Приятелите с другата кола се опитаха да се качат до язовира, дадохме им багажа и ги зачакахме при Ладата. Нямаше как да качат и нас, защото бяха със Сеат Ибиза - двама души, малко куче, багаж (раници, палатки, храна) и 2 велосипеда! Уговорката беше като се качат догоре да оставят момата с тяхното куче да пази разтоварения им багаж и да се върнат да качат и нас, да нощуваме горе на палатки и на другия ден да се прибираме.

Само че докато ги чакахме, аз и Полина се изнервихме, хъскитата и те от жегата, аз се ядосах за Ладата и решихме да си ходим. Другата двойка пък се върна с тяхната кола защото и те не успели да се качат съвсем догоре. Като бонус им се заключи багажната врата на Сеата и не можем да извадим баганелките! Беше яко тегаво - аз почнах да си чепкам Ладата, колегата Сеата, а жените държат песовете отстрани и гледат змийски. Правих пълна ревизия на карба, на делкото (което си е ново, ама айде), гледах маркучи, глупости - Ладата не пали и не пали, а вече беше смъкнала на около 70 градуса температурата. В крайна сметка акумулаторът умря, а с оня пич нямаме кабели да ми даде ток - аз исках още да изстине и да пробвам, защото знам, че Ладов мотор не е толкова кекав, че да замине тотално от 40 мин каране на 105-110 градуса.

Окончателно се обадих на един приятел да дойде да ни евакуира с колата на майка ми (той е малко инвалид, има проблем с едната ръка и книжката му важи само за неговата кола, но дойде момчето, голем мой приятел и пияница от Говедарци). Само че как слязохме от пътя за Калин до главното шосе? Аз и приятелката на колегата (те са състезатели по колоездене) с двата им байка - успяхме да отворим задната врата и да ги свалим, като по този начин се освободи място да се натоварят Полина и хъскитата и тяхното куче и да слезем до долу. После от с. Пастра пак същата схема до къмпинг Жабокрек. Там ги изпратихме да си ходят на Гърция (защото натам трябваше да пътуват на другия ден) и чакахме евакуация около 2 часа време. Духът ми тотално беше спаднал - едно, заради това, че нещата се прецакаха толкова свирепo и второ, защото не виждах надежда как ще прибера Ладата - колкото и да я занемарих в последните 2 години, все пак не исках да си я оставям. През главата ми постоянно минаваха мислите, че ако се забавя 2-3 дни може и да не я намеря, или няма да я намеря цяла. Накрая ми писна и просто се отпуснах на камъните.

Героите са изморени:

Изображение

Ето тук чакахме 2 часа да ни евакуират след неуспешната мисия - Жорето от Говедарци, жена ми и майка ми.

Изображение

И сега започва втората част - през седмицата пуснах тема в нашия форум и в този на offroad-bulgaria.com. Оттам няколко колеги предложиха помощ, а колегата Ясен, който е регистриран и тук ми предложи съвсем безвъзмездно - без даже да ми иска пари и за гориво! И в крайна сметка вчера, една седмица по-късно, тръгнахме с неговия подготвен УАЗ 469 да спасяваме Ладата! Луд човек - тръгна в пълно бойно снаряжение срещу мизерията на българските планински пътища и на всичко отгоре взе жената и двете си малки деца! (shocked)

Ето я Полина се вози на задната странична пейка в УАЗа и си мисли, че на пресечен терен ще е комфортно като на асфалт, аз пък си имам подлакътник досущ както преди време в Бенц 190ката:

Изображение

Изображение

От задницата на Козела може да се види много по-добре докъде ще се търкаляш, ако не внимаваш и се блъснеш в изстрадалата мантинела:

Изображение

О, чудо и радост! Ладата е там и е цяла! Ето къде я оставих - снимката е от второто пътуване, бях ядосан като я оставях и тогава не я снимах!

Изображение

Като видяхме, че е там и цяла, решихме да ползваме хубавото време и все пак да се качим до язовира!
Обърнете внимание на следващите снимки - каменната огради пази от падане върху короните на дърветата в дерето отстрани:

Изображение

Както казах по-нагоре - при едно разсеяно разминаване, подлъзване или друга каръщина - търкул-търкал надолу може би до Е79:

Изображение

Изображение

Изображение

Изглед от задницата на джипката:

Изображение

Изображение

Изображение

В началото беше закрита местност, сега е открито и личи колко нагоре се качваме, както и колко интересно може да се метне човек от ръба на завоя. Между другото, на един от тия двойни завои (те са общо 12 подобно на стълбичка право нагоре) щяхме да се ударим челно с джипа на Планинската Контролно-Спасителна Служба - ние слизахме, а те бързаха нагоре вероятно за загубилите се туристи на хижа Вазов. Караха "на бургия" и доста рисковано.

Изображение

Ето я стълбичката, доста е стръмна, макар че не личи толкова:

Изображение

Ако не успеете да се пребиете на тоя завой, значи може да си отдъхнете, пътят почва да се отдалечава от пропастта:

Изображение

Ето, още по-нагоре:

Изображение

Изображение

И язовир Калин - само че ние продължаваме, докъдето може по-нагоре с МПС!

Изображение

Изображение

И в крайна сметка стигнахме дотук - това долу вдясно е по-малкият язовир Карагьол, двата са свързани. А това горе вляво е УАЗът.

Изображение

Изображение

За наш срам, колеги - горе единствената руска машина е УАЗът! Никакви Лади, Жигули, Ниви! Сговни ми се настроението. Имаше поне 5 Опела - този на снимката, една Зафира, една Фронтера и още 1 или 2 Омега или Астра. Качи се и едно Ровърче, серия 400 и разни джипове - истински, като Тойотата на снимката, както и не толкова - Паджеро от старите, Дискавъри и т.н.

Изображение

Тука си мисля "айде да се връщаме, че кой знае какво й е на Ладата и как ще я теглим по магистралата!":

Изображение

По пътя обратно, не гледай надолу - а накъде тогава?!

Изображение

И нататък вече е ясно - за мой голям късмет и радост Ладата все още не желае да бъде убита, въпреки моите старания - дадохме й ток и запали! Според колегата Ясен (а и според мен) при загряването бензиновата помпа не работи добре и не осигурява нужния дебит за изкатерване по пътя. На него му се случвало с УАЗа и затова на оффроуд каза на газ - като загрее помпата не работи добре. Така или иначе, бам в Ладата, смъквай джама и ГАЗ надолу обратно към София!

Изображение

Някъде по пътя думнах яко картера в една издадена неравност - обаче подкартерната защита го спаси! Всичко е точно - спускаме на първа и втора само с мотор, без спирачки!

Изображение

И тука стана интересно - на главния път изпадна първо средното гърне, а после и друга част от генерацията! Спрях, вдигнахме Ладата с крик "джек", изскубах най-нагло заклещените тръби между пода на купето и жилата на ръчната спирачка, натоварих ги в багажника и продължихме. Уговорих се с Ясен, че ако изпадне още някоя излишна част от Ладата ще ми свирне два пъти и така. За да извадя кривата тръба на генерацията, която стържеше по асфалта при движение, трябваше с ръце да я счупя на две - толкова беше изгнила, горката! А и едни лекции от жена ми как съм съсипал Ладата с липса на поддръжка - не е истина!

Изображение

Изображение

И това е цялата история! Само че проблемът с ауспуха беше голям - не беше възможно да карам с повече от 60-65 на четвърта заради страхотния шум! 110 км разстояние с 60-65 и 40 в населените места, представяте ли си! После в София Ясен ме пита защо не върви тая кола! А аз оглушах вътре. Добре, че имаше няколко участъка от магистралата, по които развих 90 на спусканията по инерция.

Сега - специални и безкрайни благодарности на Ясен! И славав Богу, че спасяването мина толкова леко!

А Ладата? Тя е пред блока, а аз се чудя какво да я правя - Надин, при все, че моторът и носещите елементи - прагове, рогове и т.н. са наред (но всичко останало не е), или да я правя полека-лека.

Поживем - увидим!

Потребителски аватар
Живков
Мнения: 2064
Регистриран: 12 април 2008
Репутация: 99
Местоположение: Пловдив

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от Живков » 09 авг 2015 19:24

Интересен разказ, интересна история. Важното е, че краят завърша с хепи енд. :) Дано след цялото преживяване да си разбрал някои истини. Първата от които е тази, че с неизправна Лада не се излиза от гараж. Втората е, че със западна кола не се пътува там, където прохожда само Лада. И третата, че е добре да имаш връзка с държавния апарат. Белким се свържеш с цивилизацията по някое време. :whistle: Аз също съм благодарен на Ясен, че се вдигна и те измъкна от там. Освен това сте направили и една много хубава разходка сред природата. Темата ти беше аварийна, седеше като крайпътен знак и никой я не е*ава. За това реших да я разровя, защото не се знае. Може човек да е още там на къра и да не може да се прибере. След това стана ясно.

Били сте на особено място. Където всяка повредена или неизправна техника се баталясва. Дори да не беше мъчил Ладата, другаде щеше да те остави. Хич недей се успокоявай. В България има множество такива места. Знам, че ги има, бил съм на няколко от тях. Но, не знам защо ги има. На едното, освен странни природни същества имаше и странни потоци от други материи, които имат странно въздействие върху човек. Усещат се. Не е добре да седиш продължително в такива места. И за техниката не е добре. Едно от нещата, които помня е, че часовника (ръчен, без стрелки и оставен в жабката), спираше. Когато се махна от местността, отново тръгва. И си работи без проблем. Досадно е всеки път да го настройваш. Нито е стар-нито батериите са му лоши. Освен това, много комутатори са изгоряли по такива места. Ако не знаеш. И не е от жегата. Слагаш резервен и той спира. Слагаш още един, и той не иска. Слагаш баш оригинален от жабката, който си проверил - и той отказва. Изтегляш автомобила от мястото, прибираш се. По някое време, чудиш се от къде да намериш комутатор. От инат монтираш един от всичките. И той работи. После се оказва, че всичките си работят. Мислех, че си наясно с тези неща ? Аз ги разбрах по трудния начин. Най-важното е, че сте живи, здрави и благополучно прибрали се. :cheers: А, Ладата си я запази. И я стегни. Не я оставяй само отгоре-отгоре. Може сега да имаш повече неща за ремонт. Поправи ги. После си я карай. Щом шасито е толкова запазено. И я пази, не я тормози по чукари и други нормални за Уаз места. :)

Потребителски аватар
Kiril
Мнения: 1520
Регистриран: 18 октомври 2008
Репутация: 70
Местоположение: Поморие

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от Kiril » 09 авг 2015 20:59

Много хубава разходка сте си направили и мястото е много живописно,евала на колегата Ясен че се е отзовал и е помогнал безкористно.Колкото до ладата нищо страшно не се е случило,особено щом не е духнала гарнитура.Ауспух комплект на Polmo се намира за около 100 лева и това е всичко от двуцевката до последното гърне и ще надживее купето.Вземи си качествен съединител комплект и не се занимавай с глупости,по тези места си трябва.Двигателя вероятно нищо му няма,уредите в масовия случай услужливо преувеличават,та провери дали вади мехури в радиатора и ако не вади не го закачай,може да направиш една промивка на охладителната система и да смениш термостата.
А за тези места където комутаторите спират никога не съм чувал,може ли малко яснота по въпроса,аз тамън минах на модерно запалване(което е било модерно преди 30 години) вие ще ме карате пак да си слагам чукчето :D Иначе ладата носи на такива преходи,на няколко пъти съм ходил до нос Емине,Бакарлъка,Бузлуджа и други дестинации със стабилно изкачване и разбит път.

Потребителски аватар
Shnureaga
Мнения: 174
Регистриран: 11 май 2008
Репутация: 3
Контакти:

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от Shnureaga » 09 авг 2015 23:43

АМИН БАТЕ, АМИН !!! Да сте ми живи и здрави ти и Поли, това ще са ви спомени за цял живот!!!!!

konstantin68
Член на Лада Клуб България
Мнения: 84
Регистриран: 26 май 2012
Репутация: 0
Местоположение: Варна
Автомобил: ВАЗ 21013

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от konstantin68 » 10 авг 2015 08:24

Браво и лично аз и моите деца много харесахме снимките!Особено на високото.

Потребителски аватар
auto_forum
Мнения: 2224
Регистриран: 21 март 2008
Репутация: 27
Местоположение: София

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от auto_forum » 11 авг 2015 07:59

Аз не разбрах какво и беше на ладата, че не е искала да запали?

Потребителски аватар
Kromida
Мнения: 1166
Регистриран: 12 април 2008
Репутация: 19
Местоположение: София
Контакти:

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от Kromida » 11 авг 2015 11:38

При загряването бенз. помпа започва да работи зле и не осигурява нужната мощност за катерене. Докато изстине пробвах многократно да запаля след като разглобявах и сглобявах карбуратор, делко и изтощих и акумулатора. После и да е изстинала - нямаше как да върти, нямахме и кабели.

И на мен ми е чудно да се прецака така помпата, а после да работи, но няма какво друго да е. УАЗката, с която ходихме също беше така - от един момент нататък качи температурата и можеше да катери само на газ, на бензин прекъсваше.

Ясен
Мнения: 1315
Регистриран: 09 март 2008
Репутация: 0
Местоположение: София

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от Ясен » 11 авг 2015 16:43

Айде и аз да напиша.
Ако не беше Kromida нямаше да видя яз. Калин сигурно още 10 години. А има какво да се види. Също може да се изгори от слънцето за половин час - проверено.

Пътят е труден за лека кола и приемлив за джипка. Това като е сухо де. Местните ходят горе и с джипки, и с леки коли. Имаше доста от тях. Имаше и някакви аджамии пеши туристи които после ги писаха в новините. Имаше и мотористи, там срещнах един приятел с който не се бяхме виждали 3-4 години.

За да се изкачи с Лада има условия:
1. Карбуратор с обратка на бензина (примерно Солекс) ама не побългарена, а върната чак до резервоара като в по-новите модели. Или читава газова уредба. С мокър парцал на бензиновата помпа може да стане ама е по-вероятно да не стане.
2. Здрави нерви и малко специфичен опит.
Хитрината е, че докато се изкачваш става все по-стръмно (теренът е такъв), а мощността на двигателя непрекъснато намалява и някъде тия два фактора се срещат фатално. На 2500м височина двигател без турбина изгубва около 45% от мощността и въртящия момент, просто няма въздух. Някои от участъците се минават със засилка а ако не искаш засилка - на понижените предавки. Ако ги имаш.

В добавка - на толкова високо спада охлаждащата способност на въздуха (пак с около 40%) и двигателят се обдухва от доста горещ въздух, минал през радиатора. Температурата на всичко в двигателния отсек се качва над 90 градуса. Спада и температурата на кипене на водата и на бензина с 10-15 градуса и по тия места кипналите радиатори не са рядкост даже на иначе изправни коли. И ако за водата има решение (охладителната система е с антифриз и под налягане) то бензиновата помпа нищо не я спасява от парната тапа, освен евентуална схема за охлаждане с обратния бензин.

Това че УАЗът е прекъсвал на бензин по време на изкачването е долна инсинуация - той ИЗОБЩО не можа да превключи на бензин. В някакъв момент реших да проверя дали на бензин няма да дойде някой нютонметър в повече (в ниското не идва ама знае ли човек) и пробвах да превключа няколко пъти ама бензин до двигателя не стигна. Така си се и качихме на газ.

Потребителски аватар
Jiguli
Мнения: 128
Регистриран: 14 юли 2010
Репутация: 10
Местоположение: Силистра
Автомобил: ВАЗ 2101

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от Jiguli » 11 авг 2015 22:02

Поздрави за добрия разказ и снимковия материал! Поздрави и за колегата който е помогнал!
Както казаха по - горе не съжалявай за станалото, спомените остават, а и всичко е добре, когато свършва добре! ;)

Ладата е щяла да се качи без проблем, но явно си я позанемарил и това в такива натоварващи участъци се проявява винаги и избива някъде.

Относно УАЗ 469
През 1997 г. Land Rover Defender добавя нов рекорд в богатата си колекция. Прочутият британски всъдеход изкачва най-високия връх в Европа Елбрус (5 621м). Експедицията е подготвяна в продължение на повече от година и струва доста пари на организаторите. Кавказ обаче отдавна си има друг господар. Още през август 1974-та по същите места се провеждат изпитанията на новия командирски автомобил на съветската армия. Целта им е да се проверят катераческите заложби и работоспособността на УАЗ-469 на големи височини. "Козлик" или "Бобик", както руснаците галено наричат джипката, изкачва 2 000 м за 38 минути и достига кота 4 000 м по ледника. Керванът се състои от три абсолютно стандартни автомобила, без лебедки или вериги против буксуване. Преодоляват маршрута нагоре и обратно без каквато и да било помощ от хеликоптери. Още тогава става ясно, че конструкторите на Уляновския завод са успели да създадат изключително надеждно и проходимо возило, на което предстоят дълги години производство. Ражда се и шегата "Какво ли не измислят руснаците, само и само да не строят пътища".
Източник: http://fakti.bg/avto/3259-avtomobilyt-n ... az-4693151

Не вярвам тия УАЗ-ки през '74-та да са били на газ ... Така, че и УАЗ ще се справи без проблем. Конкретната машина вече колегата си я знае най-добре в какво състояние е.

ПП
Аз едно не можах да разбера обаче - какво аджеба прави тази шейна в багажника ти и за какво си възнамерявал да я ползваш? :roll:
ВАЗ 2101 Жигули - 1973г.

Потребителски аватар
Kromida
Мнения: 1166
Регистриран: 12 април 2008
Репутация: 19
Местоположение: София
Контакти:

Не толкова каръшката ми разходка до яз. Калин

Мнение от Kromida » 11 авг 2015 22:58

Еее най-накрая някой се сети да попита за шейната - ами там си е, да не ми заема място в апартамента! Просто си стои в Ладата, зимата я взимам от багажника и така. Колите са не само превозни средства за мен, а и шкафове! (hiro)

Ясене, бате - мислех, че в началото почнахме да катерим на бензин - объркал съм се, сори, не го приемай като инсинуация!

A и много сте белички, затова горите - Полина също. Аз нямам никакви ядове, бидейки от по-тъмна раса (tease) ебавам се, просто съм по-черен!

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 гост