Онлайн магазин за оригинални авточасти за Лада

Лада Клуб на "Овладей пътя 2018"

Всякакви по смисъл и значение теми / The foreign users are welcome to post their messages in this forum
Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4347
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

Лада Клуб на "Овладей пътя 2018"

Мнение от Frysco » 15 ное 2018 23:42

Ще копирам и тук разказа си от фейса, за едно събитие, което нашия клуб реши да подкрепи и да се включи в него. За съжаление, възможностите ни не позволяват да направим нещо повече, а иначе би било добре... обуачеми станахме аз, Костадин Милев, Яна Лазарова, а в събота ще е Вальо Гелински. Който пожелае, може да иде и спонтанно да се включи, струва си. Безплатно е, но местата за практическата част са ограничени, в почивните дни вероятно ще е запълнено докрай. Но никой няма да ви попречи поне да погледате. Надявам се, колегите също да се включат с разкази и дано в следващата кампания, да оформим една по голяма група. По принцип поддържаме връзка с организаторите на това събитие и сме обменили мисли за сътрудничество. Та ето и самия разказ, малко е дълго, но:
Днес присъствах на едно доста интересно и до известна степен ново за нашите географски райони събитие. Всеизвестен факт е, че българина за шофьорлък и пиене, никой не може да му опонира. Но ето, намериха се хора, които да кажат-опитните шофьори в България са гола вода. И го обясниха с думи прости, но силни. И организираха нещо, което да се направи по въпроса, българския шофьор да осъзнае къде е и как да се развива, за да стане облечена вода. Става дума за Mirafiori Academy и тяхната кампания “Овладей пътя”, която се провежда тази седмица на територията на Висшия транспортен университет “Тодор Каблешков”.
Събитието е от две части, теоретична и практическата. Безплатно е за всички желаещи, но местата са ограничени (по специално практическата част). Всеки който желае-може да се пробва до идната неделя, но спирам дотук с неща, които може да прочетете и другаде и преминавам към личните си впечатления.
Срещам се с групата на Лада Клуб (и Москвич Клуб), с която предварително сме се разбрали да присъстваме заедно. Кратък момент за лафове, шеги и влизаме в аулата на транспортната алма-матер (между другото, не мога да не се съглася, че това е най-удачното място за едно такова събитие). Банките са сравнително празни, но без да се губи време, теорията започва, с кратко изложение от страна на Асоциацията на пострадалите в пътни инциденти, касаещо застрахователното право и важните моменти за автомобилистите в него. След това в аулата влизат и нашите лектори от Mirafiori Academy. Улавям се, че подсъзнателно съм си придал умен и нахакан вид, а мисълта ми е заета с това, че трябва да се държа на положение-навик, въведен и утвърден в мен през ученическите ми години, от възпитанието, недопускащо да се излагам. Опитвам се да си наложа, че съм тук да науча нещо ново и е нормално да съм по-малко подготвен, отколкото си мисля. Получава се, но ефекта е кратък и след известно време, пак се осъзнавам, че отново съм нахакан и гледам умно. Примирявам се с комплексите и се концентрирам върху лекцията.
Усеща се видимо оживление. Започва интересната част. Лекторите умело ни въвеждат в добре подготвената програма, разсейваики ни от време на време, с уместни майтапи и примери от личния си опит. Лекцията е доста дълга, за да я описвам подробно, но не е суха материя, преповтаряне на отдавна известни теории по управлението на автомобила, а представлява един по широк поглед над ситуацията по пътищата, често допусканите грешки в управлението на колата и неправилното мислене свързано с тези неща. Към края и имаше включване и от Sofia riders, които изложиха гледната точка на мотоциклетистите в цялостната картина. За съжаление, едно телефонно обаждане, преминало плавно в кратка фас пауза, ми попречи да чуя тяхното изложение.
След края и дойде и практическата част. В двора на университета е изградено интересно трасе с конуси и светофар, който се управлява от инструкторите и всъщност представлява изненадващ елемент в упражнението. Строени са може би осем или девет Renault Zoe, което всъщност е нещо като електрическо туинго. Лично аз за пръв път се сблъсквам с електромобилите и ми е любопитно. Оказа се че някой от останалите пожелали да изпитат и разширят своите шофьорски умения и знания, се сблъскват за пръв път и с автоматична трансмисия :) Но въпреки това, Зойчето предразполага към бързо свикване и драми нямаше.
Трасето е изградено умело и хитро, влизането в него става със зелен светофар, който при доближаването му, сменя своето показание непредсказуемо, почти в последния възможен за виждане момент и практикуващия трябва да се съобрази с показанието му или да спре. Идеята е, да се имитира реакция след внезапно възникнала промяна в пътната обстановка, да се вземе светкавично и правилно решение и да се извършат действия, които да запазят траекторията на автомобила в трасето. Няма строги правила, от страна на инструкторите, човечето зад волана може да подходи бавно, може да спре пред светофара или да не се съобрази със сигнала му. В реалноста едва ли обаче, може да се подходи към всяка опасност с подходящата скорост за плавна и ненатоварваща реация. Опасните ситуации, рядко оценяваме като такива, когато се движим с удачна скорост. Едва ли често съобразяваме скороста си с потенциалните опасности, за които само предполагаме, че може да възникнат. Някои го правят- на базата на своя опит… но опасните ситуации, стават опасни точно поради скороста. И така, следва постоянно приканване от страна на инструкторите, Зойчето да се засили повече и повече, а то с електродвигателя си ускорява доста добре и може да приближи светофара със скорост, при която неволно ти омеква крака върху педала на спирачката. След това, трасето плавно преминава в тесен коридор, откъдето отива на змейка, там завоите следват по-остри и по-остри.
Сядам в Зойчето. Спътници са ми Костадин Милев и една мила дама, която тихо сяда на задната седалка. Отново несъзнателно се държа нахакано и се изжививям като ко-инструктор на Коцето, докато той преминава през трасето нервно, играейки със газта и спирачката. Давам му акъл и дудна умно, същевременно потръпвайки от нерви. След известно време Коцето е насочен към друго Зойче… такова с пластмасови задни гуми. О да, пропуснах-част от Зойчетата са такива. Пресъздават силно намалено сцепление, което е същността на цялото обучение. Намествам се на шофьорската седалка и се опитвам да се наглася удобно зад волана, доколкото ми е възможно. Идва и моя ред и минавам през трасето нервно управлявайки автомобилчето, с множество излишни действия с газта, спирачката и волана. Погрешните действия с волана, са причинили преминаването ми през два конуса, който тук са конуси, но в съзнанието на участниците в това обучение, би било правилно да се претворят в мантинела, друг участник в движението или крайпътно дърво... Спътничката ми си мълчи. При второто преминаване, се налага да спра рязко пред светофара, за да мога да не повторя същата грешка и да влезна в трасето по-безопасно. Инструкторите са извън колите, по трасето и дават напътствия и коментари по радиостанции, разположени във всеки автомобил. Така научавам, че съм минал добре, спирането ми е било ефективно. Змейката не представлява проблем за Зойчето с четири нормални гуми. Няколко минавания, в който си позволявам да давам акъл на своята спътничка, а тя плахо споделя притесненията си, свързани с малкото стаж зад волана. Уговарям я, да не се отказва и да покара. Увереноста ми нараства, скороста е прилична, действия с органите за управление стават по-чисти и точни.
След което идва моят ред, да се настаня на Зойче с пластмасови задни гуми и да се докосна до есенцията на обучението. Първото ми влизане в трасето всъщност се получава добре, засилката е прилична, загубата на контрол е краткотрайна и инстинктивно удържам колата в трасето, за което получавам похвала… в змейката обаче, нещата сериозно загрубяват, въртя се като пумпал, конуси хвърчат навсякъде, а аз не пускам газта и не оставям колата да спре движението си, за което получавам коментар, че “От финтове, не може да излезнем от съблекалнята”. Става ми смешно. Анализирам набързо грешките си и осъзнавам, че се опитвам да карам състезателно в трасето, може би по навик от майсторските управления в който от време на време участвам. Това си е доста безсмислено, при положение, че време не ни измерват и решавам да прекратя опитите да минавам без да допусна автомобила да спре. Връщам се за втори опит, минавам по-предпазливо и по-сполучливо. При някое от преминаванията, при мен сяда и инструктор, който ме предизвиква да влезна с пълна газ в трасето. Резултата е рекорд от бутнати конуси, тотално излизане от трасето. Закъсняла реакция с волана, груба работа с педалите. Както споменах-може и да е забавно, но съвестта ми замества конусите с пешеходци и… последните преминавания са разумни, внимателни, нерисковани, с дребни изключения, по същите причини, предимно невнимателно боравене със спирачката. С леко разочарование устанявавам, че ESP системата на Зойчето е доста агресивна и работи много добре, в много ситуации на приплъзване на задницата, което усещам доста добре с гърба и задника си, дори не се налага да пипам спирачката. Разочарованието е от факта, че колата се справя със ситуацията по-добре, отколкото аз.
Денят завършва. Излизам от колата доволен. Изненади няма-не съм роден с волан в ръцете и грешките са налице. Старая се да изглеждам на положение, но главата ми е пълна с мисли… мисля си, как свикваме с автомобилите, изграждаме едни навици с тях, които в даден момент работят срещу нас. Мисля си как, само автомобилните спортове разчупват тези навици и създават нови, по-широки, по-универсални, по-правилни навици, в редица нежелени ситуации. Има и още много над какво да се мисли. Предимно, колко ценно и нужно е това обучение, как би било добре да е достъпно за всеки, желаещ да развие и надгради отношенията си с тези машини… едва ли ще стане скоро. Но е стъпка напред, от мъртвата и апатична ситуация в която бяхме доскоро. Лично аз, ще търся варианти за развитие, пък да видим.

Муцев
Мнения: 21
Регистриран: 10 март 2008
Репутация: 0
Контакти:

Лада Клуб на "Овладей пътя 2018"

Мнение от Муцев » 16 ное 2018 07:18

Радо, да се запиша за екземпляр от първата ти книга?

Евала на организаторите, ще се опитам да отида поне за теоритичната част. Ще ми е интересно, а и да се видя с Алекс. Трябва ли предварително записване?

Изпратено от моят Redmi 4 с помощта на Tapatalk


Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4347
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

Лада Клуб на "Овладей пътя 2018"

Мнение от Frysco » 16 ное 2018 09:14

Не, не е необходимо. На страницата на Мирафиори академи във фейсбук има побликувана програма с часовете на теоритичните занимания. Сигурен съм само че в два часа има такива.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта