Онлайн магазин за оригинални авточасти за Лада

Някъде из Балкана....

Всякакви по смисъл и значение теми / The foreign users are welcome to post their messages in this forum
Потребителски аватар
Живков
Мнения: 2064
Регистриран: 12 април 2008
Репутация: 100
Местоположение: Пловдив

Някъде из Балкана....

Мнение от Живков » 22 апр 2008 11:31

И така, потеглих аз, в тоя чудесен, мрачен и дъждовен ден. На гости при колегата VAZ 2103, в Габрово. Хубаво се пътува така. Хванах си Карловска. През повечето време 80-90-100км/ч., пея си. Да, ама отидох до Карлово. Хм... от там хванах към Казанлък. То пък, половината табели, вятър ги отнесъл, мамка му. Така де, имах карта, ама тя една такава, никаква. Айде, спирам на едно кафенце. Гледам - червен Ситроен С 2-ка. Вътре, рунтава девойка с кестенява коса. Питам учтиво... така и така, на къде съм тръгнал. Девойката, с учудваща за мен охота, взе да ми обяснява. Но, тъй като аз не разбирам, тя каза - карай след мен, ще те изпратя до Казанлък и от там - обясних ти. Аз отговорих - добре, не разбрах нищо, да тръгваме.
Леле, батеее, тая яко караше. Като го набримчи това Ситроенче 110-120-130, ама и аз отзад напъвам 130, през едни дупки, през едни ями на пътя, подскача тая ми ти Лада (както няма амортисьори отзад). Онази, обаче пердаши яко - ляв мигач-газ, ляв мигач-газ, ляв мигач-газ и настъпва. На три места вдигнах над 140 км/ч., за да мога да догоня, е*ах и лелинката. Иначе, пак щях да се изгубя. Малко преди Казанлък се отказах от този, неприсъщ за мен маниер и скорост на шофиране. Баба ви, също негодуваше с явна нестабилност, люшкане и сърдито, кресливо ръмжене. В Казанлък се изгубих. Взе да се смрачава. Е,така и така съм се изгубил..., но с питане и до Габрово се стига. Излезнах от клопката на града и поех към Шипка. Заобиколих я отляво и емнах Шипченския проход. Стана още по-тъмно, падна мъгла. Ееее, точно това ми трябваше сега. Какъвто съм кьор-кириз... тъмно, дъжд и мъгла... пълна магия. Нищо де, като я крепнах 2-3-та... така де, 3-та-4-та, вървеше спокойно. Парното работи знойно, мотор боботи спокойно. Праисторическата някогашна Соц. Класика се изкачваше устремено и сигурно, нагоре, с пълно безразличие. Тя неведнъж е яла тоя маршрут, така че беше свикнала на такива местности и равнодушно се подчиняваше на своенравния управляващ. Минаваха... завой след завой, дупки до дупки, валеше дъждец, капчици росен дъж тупкаха по тавана и стъклото, а чистачките лениво се влачеха и скърцаха по джама. Последващото спускане беше придружено с рязък, звънлив и странен шум от към дясното колело, предно. Чух го веднъж, казах си - майната му, тоя модел е така. Да, ама се чу втори път. Рязко, металическо, звънливо чукане. На третия път тая кола взе сама да спира, по надолнището. Отбих вдясно, в една кална, калеста кал. Хубаво влезнах, не трябваше. Слезах, гледах... извадих крика .Да, но крика се забива в калта, ама колата не се вдига. Поразклатих малко гумата - имаше доста, доста хлабина. Тя и преди е ставала така, викам си - ,,ща стегна, найш кога, някой ден...". Качих се, побуксувах си малко, изрових си коловоз, захапах асфалта и поех надолу, към Габрово. Два пъти позатегна, па отпусне. Стигнах Габрово-то. Най-после. Стъмнило се беше. Спрях на тротоара, пред един гараж. Мислех, че е на колегата 2103, ама не бил негов. Обадих му се....дър-бър, намерихме се. Джабара-джубара, това-онова, нямаше я сивата 3-чица да й се понарадвам. Не успях да се добера и до ,,синия експонат", жалко. Абе, те Габровци много сдържани хора, значи. Ц-ц-ц. Направо ги натиках в собствената им къща, та да свършим работата, която щяхме да вършим по-скоро. Сдобих се с 4-ри прекрасни таса, 2101/2103, все тая.Таман 2 прага 1,7 мм ламарина. Един нов фар, който го сложих по път на връщане, поради неприятна среща с диво куче. А, да, видях и VAZ 2103 Старши. Хубави хора, малко дръпнати, но много приветливи. Като пият веднъж с мен на една маса, ще се отпуснат бързо-бързо. Пък и поразнищихме някоя-друга тема... Но, нямаше време за офлянкване. Така де, аз си изказах упрека към всите тях, за дето са разкарали хубавката сива 2103. Най-вече към 2103 Старши. А той, доволно се беше усмихнал и блажено гледаше към ,,западния автомобил със Социалистическо название", който стоеше зад него. После взеха да обясняват по картата..., аз все казвам - да разбрах. Но на ум си викам - отиде ся, ще бродя из България. Ала-бала, всичко в чувала, изпращане и потеглих доволно. Пак заваля дъжд. Слезнах Шипката леко, плавно, без аварии. От там обаче не знам на къде поех. Малко след равния, хубав асфалтов път, навлезнах в някакъв баир. Пътя ставаше все по-тясен, по-тясен и по-лош. Започна гора,започна едно изкачване... и едни дупки. Вътрешно почувствах, че нещо не е наред. Но сега, да се връщам назад - брей, няма пък. А балкана един такъв страшен беше, злобен надвиснал над мен, причинявайки ми клаустрофобия, ужас. Мазния и мокър асфалт се виеше като зла змия-усойница нагоре. А дупките, наподобяващи нейните люспи, предизвикваха неприятни удари по и без това изтормозените нозе на старата баба. Навлезнах 10 км навътре. Навлезнах 20 км... 30км - 50км, а пътя си продължава. Взех да се замислям. Но, да се връщам - да беее, ей сега. Ясно беше, вътрешно го чувствах - изгубих се в шибания балкан. Отпуснах я тая газ малко и си кротнах 50-60 км/ч. Нямаше връщане назад. След малко, както си слушах стария радиоприемник, песни стари, колкото Ладата... изведнъж, изпаднах в полярен мраз. Лампата на бензина - започна да примигва. Ееее, ужас бе. Викам си-остава да спя в балкана, та и вълците да ме изядат. Продължавах нагоре, все нагоре по извитите, мистериозни завои. Пътя стана такъв, че на места имаше трева, поникнала на асфалта и паднали дървета. Викам си - къде се забутах бе, тоя път кой-знае от кога не е ползван. Видях спряла кола, на габарити - някаква Лада Нива. Зад нея, беше вързан някакъв дънер. Намалих, поспрях, поогледах се да питам за пътя. Пред колата ми изскочи мистериозна, зачувалена и забулена сянка с остра шапка. Държеше тлъста балтия в ръцете. Поседя секунда-две и тръгна устремено към мен, нищо не казваше. Аз, настоятелно си питам и едновременно с това премествам крачето на газта. Онзи се затича срещу мен, без дума да обели. В този момент...., ревнах от страх, буквално. :? Както седях - газ до ламарината... и от зор, боднах 3-та скорост. Угаснах. Мале, въртях, запалих, а онзи пристършел вече беше на два метра от колата. :o Балтията, ясно бляскаше, осветена от 4-те фара на 6-цата. Но не виждах лицето му, беше с някакъв тъмен дъждобран и очила, като от електрожен, и ръкавици. В тоя момент давам газ, колкото може, ръгам 1-ва и потеглям с ясни крясъци, викове и пищене на гуми. За малко да го прегазя..., толкова ме бе шубе, добре, че отскочи настрани. От там нататък, като емнах стария барутник 90-100..., колкото душа й носи. Буквално лашкане по завоите, напъване, съдиране по нагорнищата и плъзгане на всеки втори закалян завой. Аз така не съм свикнал, но зорът... След това, стигнах до дълъг баир. Там спокойно Ладата се спускаше със 90-110, по инерция. Така се спусках на угасен мотор и на дълги светлини, за икономия. :D Започнаха плавни завои, взимах ги леко, без нужда от постоянно напъване на педала, който стана коравичък, като на Жигули. :mrgreen: Радиосигналът се появи и праисторическия приемник си затананика, пак някаква песничка от своите младини. Пуснах си все още топлото парно, запалих си цигара и отпих от разгазираната вече Кока-Кола. Така, в продължение на 1 час и 30 минути - само спускане, с плавни завои, по инерция. Е па пусти му каръшки късмет,... тъкмо се бях поотпуснал и поизсъхнал от парещата, студена зорска пот..., когато изведнъж - сянка изскача от храстите. Мисля си, не спирам за нищо на света, ама неее - куче!!! Няма как, избабаних го, чу се ламаринено ,,ТРЯААС", последвано от разпиляващи се стъкълца, лумбур-думбур под колата се превъртя, удари се в кардана и моста. Изобщо не спрях, дори не помислих да спирам. От де да знам, дали още един с брадва няма да изскочи от някой храст. :roll: :? Нещо започна пак да дрънка отпред, трака-тропа, хлопа, чука, звъни... изобщо не си помислих да спирам, в тая дива нощ, в тоя проклет, загубен и страшен балкан. А пътя си продължаваше спокойно, завой след завой... радиото си тананика с малки смущения, капчици свеж дъжд падат, като бисерчета върху изподрасканото предно стъкло. Така се озовах в Розовец. Там, под една крайпътна лампа, смених дясния къс фар. Явно, кофти съм го шибнал, маската долу беше изкривена. :oops: Долях си от резервното гориво. Та, от Розовец не беше трудно да стигна до Раковски. Да, ама и там се изгубих. Те ония пък, отклонили пътя през незнам си-къде. С триста зора и питане се докопах до магистралата и о, щастие - Пловдив, в цялата си светеща, шарена красота и извисяващите се комини на шибания ТЕЦ. Почувствах огромно удовлетворение..., направо истинска еуфория. Слезнах си от магистралката... и ми показаха палката. Проверка за алкохол - 0,00 промила. Фарове - марове, стопове, гуми, документи, пуснаха ме. От там, след 5 километра, си бях пред нас. Пътят, Пловдив/Габрово, отиване/връщане, излизе - 340 + километра. :? Добре, че бензина беше служебен. Когато го наливах - лампата светеше. На моята колесница, това значи - останали към 5 литра. Към тях, прибавих още 20. (+5 л. резервни, в туба) Та, грубо-30 л А95, стигнаха за този преход.

Но, все пак, преди да влезна във входа, обърнах се, погледнах си я... стоеше мокра, окаляна и непринудено спокойна, все едно, че нищо не се бе случило през този ден и нощ. Дъждът си валеше и отмиваше калта от престарялата боя, плъзгаше се по улейчетата, пързаляше се по калниците, прилепваше към лайстните и се стичаше по калобранчетата с червена ивичка. ,,Густо!" си казах, пожелание за лека нощ и не можах да повярвам, че съм си у нас, в моя си креват. Оххх... дърт съм за такива неща явно вече. Цяла нощ обмислях случилото се. Мислех си, ами ако беше блокирала гумата насред дивия, просташки балкан? В тоя студен и мрачен зимник? То и студено си беше, брррр. Ми, бензина, ако беше свършил, насред планината, при вълците? Ми, онзи бракониер с брадвата, ако ме беше докопал? Я, я, я, ами ако главината беше стегнала в някой завой? Или пък, нещо да откаже. За щастие, още веднъж, за пореден път се уверих във вярността на това, понастояще му - подобие на руска Класика. Пфффф,... ясно е, втората ми кола, задължително, пак ще е Лада и пак ще е 2106. Но в по-добро състояние.



П.С.: Чукането и дрънкането от дясната част на предницата. Причина - СТРОШЕН ЛАГЕР, външен на главината, разхлабена, развита гайка. Външния пръстен на лагера, беше счупен на три. Гайката доста пострадала, най-вече резбата й. А с тоя лагер качих Шипченския проход и слезнах, та и до Пловдив си дойдох. Дискът на това колело беше посинял. Оправени са. Амин.

Потребителски аватар
super2
Мнения: 151
Регистриран: 31 март 2008
Репутация: 0
Контакти:

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от super2 » 22 апр 2008 11:43

Яка история. Отдава ти се писането. 8-)

Magelan

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от Magelan » 22 апр 2008 11:48

Адски много му се отдава писането... направо го изживях докато четох!

Потребителски аватар
VAZ 2103
Мнения: 147
Регистриран: 08 март 2008
Репутация: 0
Местоположение: Габрово

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от VAZ 2103 » 22 апр 2008 12:09

Чудесно написана история, Бай Тоше! Това с бракониера ме смрази - все едно гледам поредния филм за някой американец-психопат.
Навъртял си 50 км. повече, но ти е простено, като за човек не преодолявал Шипченския проход.

Потребителски аватар
paradoxx
Мнения: 263
Регистриран: 21 март 2008
Репутация: 0
Местоположение: Русе

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от paradoxx » 22 апр 2008 12:29

Браво! Е няма такива каръшки ден и нощ. Хубавото е, че си се прибрал жив и здрав. :lada:

Потребителски аватар
lp_devil_1500s
Мнения: 507
Регистриран: 16 април 2008
Репутация: 0
Местоположение: Пловдив

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от lp_devil_1500s » 22 апр 2008 12:40

Много ми хареса! Особено частта за онзи дивак с брадвата :D -а ла хорор... ;)

Потребителски аватар
to6o-2101
Мнения: 1087
Регистриран: 25 март 2008
Репутация: 0
Местоположение: Силистра
Контакти:

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от to6o-2101 » 22 апр 2008 12:43

...
Последна промяна от to6o-2101 на 20 окт 2008 14:46, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Ivaka
Мнения: 41
Регистриран: 22 април 2008
Репутация: 0
Контакти:

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от Ivaka » 22 апр 2008 13:34

Страхотно си пресъздал случилото се! Четох с голям интерс. Само не разбрах тоя с брадвата какъв е бил и какво е щял да направи? Искал е да те убие ли? И защо?

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4303
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 190
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от Frysco » 22 апр 2008 14:26

Още като прочетох за дзън, се сетих за лагера на главината. Май имаш малко опит на път, бай Тоше. Аз вече не се губя - влизам някъде и следвам усета, всичко е логично наредено - от коя страна на града влизам, от коя е изхода, кой булевард е натоварен, какви са номерата на колите... Ако ми трябва консултация по карта - спирам на бензиностанция.
По Шипка - никога. Само Беклемето... ако ще да е 200 км повече. Другия е Котел-Омуртаг, макар само един път да съм минавал, но е хубав.

Оня е щял да ти резне кратуната за здрасти и повече нямаше да те намерят, вярвай ми. Ненормални да искаш.

Потребителски аватар
VAZ 2103
Мнения: 147
Регистриран: 08 март 2008
Репутация: 0
Местоположение: Габрово

Re: Някъде из Балкана....

Мнение от VAZ 2103 » 22 апр 2008 15:21

Като отворихме темата за проходите.
Беклемето не съм го минавал никога. Казват, че е с по-остри завои и по-тесен. Шипка даже ми прави кеф да го минавам, стига да ги няма турските тирове (мисля, че сега е така). Ако познаваш пътя изпреварванията не са проблем, от северната страна, към Габрово пътя е перфектен. Само Казанлъчаните не го поддържат както трябва. Позакърпват дупките и след няколко месеца пак е същото.

Минавал съм и през Хаинбоаз, наистина е направен много добре, но само Южната страна. Обаче от Вонеща вода през Трявна до Габрово пътя е все завои, баири и е тесен. Все е едно два пъти минаваш Балкана.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 1 гост