До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Всякакви по смисъл и значение теми / The foreign users are welcome to post their messages in this forum
Потребителски аватар
Crazzy_Lada
Официален фотограф на ЛКБ
Мнения: 373
Регистриран: 30 декември 2011
Репутация: 43
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 21051
Контакти:

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от Crazzy_Lada » 22 юли 2019 20:36

Както някои от вас вече знаят в края на миналата година аз и Валентин най-сетне oсъществихме дълго планираното пътуване до Москва и Санкт Петербург. Впечатленията ни споделихме с едно автомобилно списание. Бихме искали да разкажем за това преживяване и в Лада форума! Снимки няма да качвам, за да не се повтарям със статията. ;)
Прикачени файлове
списание-1.jpg
списание-1.jpg (223.39 KиБ) Видяна 993 пъти
списание-2.jpg
списание-2.jpg (220.62 KиБ) Видяна 993 пъти
списание-3.jpg
списание-3.jpg (222.39 KиБ) Видяна 993 пъти
списание-4.jpg
списание-4.jpg (218.33 KиБ) Видяна 993 пъти
списание-5.jpg
списание-5.jpg (214.29 KиБ) Видяна 993 пъти
списание-6.jpg
списание-6.jpg (221.43 KиБ) Видяна 993 пъти
списание-7.jpg
списание-7.jpg (238.46 KиБ) Видяна 993 пъти
Лудите нямат спирачки!

Потребителски аватар
Денис И.
Председател на ЛКБ
Мнения: 6874
Регистриран: 01 март 2008
Репутация: 117
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 21099
Контакти:

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от Денис И. » 23 юли 2019 14:18

:cheers: браво за пътеписа!
http://www.ladaclub-bg.com - новини, статии, полезна информация, рекламни материали

Потребителски аватар
Марто
Член на Лада Клуб България
Мнения: 911
Регистриран: 31 март 2008
Репутация: 39
Местоположение: София
Контакти:

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от Марто » 24 юли 2019 10:05

Поздравления и от мен !
Nobody gonna take my car, I'm gonna race it to the ground, Nobody gonna beat my car, It's gonna break the speed of sound, Oooh it's a killing machine, It's got everything, Like a driving power big fat tyres, and everything

Потребителски аватар
tojaga
Член на Лада Клуб България
Мнения: 1587
Регистриран: 23 февруари 2008
Репутация: 65
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 21083

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от tojaga » 24 юли 2019 12:02

Супер сте!

Потребителски аватар
Viper
Член на Лада Клуб България
Мнения: 1138
Регистриран: 09 август 2012
Репутация: 26
Местоположение: Русе
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от Viper » 24 юли 2019 12:03

Сега ако ми кажете, че не сте отскочили и до Припят. :whistle:
Газ до ламарината.... и т'ва е!

Потребителски аватар
Crazzy_Lada
Официален фотограф на ЛКБ
Мнения: 373
Регистриран: 30 декември 2011
Репутация: 43
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 21051
Контакти:

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от Crazzy_Lada » 25 юли 2019 08:42

Ха, ха. Това за следващия път. Сега се задоволихме само с музея на Чернобил :)
Лудите нямат спирачки!

Потребителски аватар
white_shark
Член на Лада Клуб България
Мнения: 1254
Регистриран: 20 април 2008
Репутация: 21
Местоположение: Бургас
Автомобил: ВАЗ 21093

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от white_shark » 27 юли 2019 08:59

Страхотен разказ, Биляна! Желая ви да обиколите още много красиви места по такъв ретро романтичен начин с Лада (victory)

Потребителски аватар
v_gelinski
Член на Лада Клуб България
Мнения: 1045
Регистриран: 15 септември 2011
Репутация: 75
Местоположение: Кюстендил/София
Контакти:

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от v_gelinski » 16 авг 2019 18:31

Понеже Радо много ме ръчкаше да напиша във форума за пътуването, но аз се позамотах малко (таман 10 месеца)... Та ето и пътуването през погледа на шофьора, написано като за форума (tease)

19.10. Всичко за пътуването вече е уредено - документи, визи, нощувки, маршрут. Самоходната конструкция е минала финална техническа проверка, оборудвана е със зимни гуми, разширен комплект за полеви ремонти и допълнителни резервоари с гориво-смазочни материали. Остана само да свърши работния ден и да тръгнем. И така, в уречения час взимам Биляна и тръгваме към Букурещ. Като изключим вълнението от предстоящите събития, пътят е скучен. Още повече че преди 2 месеца се прибирах нощем по същия маршрут в авариен режим с дефектирали алтернатор и вентилатор на охлаждането. Карах зад тировете, за да мога да съм само на габарити и за капак в София ме спряха полицаи за сверка на номера на двигателя :D Но това е отделна история. Някъде около полунощ стигаме границата. Решаваме да минем само с лични карти и да споменем, че сме само до Букурещ, че не ни се обяснява за къде и с какво сме тръгнали. Това се оказва правилен ход, защото румънският граничен служител почва да обяснява нещо за центъра на столицата и някакви евростандарти. Мисля си, може би трябваше да дойда с Дачия (hiro) Продължаваме, и след още около 80 километра подушваме, че наближаваме целта за тази вечер (Алоуу, к'ви евро 3, к'ви 5 лева, оправете си канализацията на града (tease) ). Бързо намираме хотела и се свързваме с жената, с която имаме уговорка. На развален английски ни обяснява, че е объркала резервацията, но няма място за притеснение, защото ще ни настани в друга стая на 100 метра от тук за същите пари. Плащаме ѝ 100 леи, както сме се договорили и се насочваме към новото място. След като се настаняваме ни уведомяват, че утре ще дойде някаква жена и трябва да ѝ дадем някакви пари. При това ни връчват 160 леи. "Хмм, какво европейско мислене", си казвам наум, "сигурно от скоро работят с българи". Пожелаваме си лека нощ и бързо се отправяме в страната на сънищата, че утре ни чакат нови 400+ километра.

20.10. Събужда ни тропане по вратата. Отвън стои жена, изглеждаща като майката на Касандра (или друга героиня от латиноамерикански сериал), която крещи нещо на неразбираем за мен език, може би румънски. На въпросителното "English?" с кратък жест ни обяснява, че е дошла за парите. Разплащаме се и не след дълго освобождаваме стаята и излизаме да се поразходим из града. Дано сме дали парите на правилния човек (hiro). Сам по себе си Букурещ е хубав град, но не впечатлява с нещо особено. Заслужава си да се посети, но не бих си организирал почивка там. След кратка разходка по центъра и посещение на историческия музей се отправяме към следващата спирка - Кишинев. Пътят, макар да не е магистрала позволява сравнително бързо движение. Уредите показват номинални стойности и така в 8 часа вечерта вече сме на границата. Като изключим че точно застъпваха смяна, минаваме лесно и бързо. Исторически, ладата вече е на родна земя, езиковата бариера е паднала. Да, обаче валутната не е - на границата не искат да ни продадат винетка с/у евро, нито приемат плащания с карта. Молдовски леи така и не успяхме да обменим. Нищо, поне гориво няма проблеми да заредим, пък и по думите на касиерката имаме 24 часа да си купим винетка и можем да го направим на другия ден в столицата.
В Молдова теренът става по-насечен, дългите прави участъци се сменят със завои. В събота вечерта обаче няма особен трафик и малкото тирове не са особен проблем. Така в 10 часа вече сме се настанили в хотела и решаваме да направим една обиколка на центъра, че е близо. Набелязваме какво да разгледаме следващия ден и сядаме да вечеряме. Прави впечатление, че молдовците са много учтив и гостоприемен народ. В 12 часа през нощта напълно непознати минувачи се съгласяват да ти разменят леи, да ти повикат такси. Самият шофьор също беше веселяга и ни даде съвети кои места си заслужава да посетим. Сред тях се открояват "Криковские подвалы" - подземия в края на града, пълни с вино. Връщаме се отново в хотела, където ладата вече спи. Скоро и ние ще я последваме.

Изображение

21.10. Сутринта в хостела цари оживление. Някои са се събудили отдавна, други още спят. Ние се присъединяваме към групичката от хора в кухнята. Мажем сандвичи с каквото там има в хладилника и преговаряме плана за деня. След това е време за сутрешните процедури - доливане на масло, течност за чистачки, проверка на останалите течности. Говорим си с Алексей (момчето на рецепцията) за пътуването до сега, за един негов приятел който също имал жигула и други подобни теми. Някъде след половин час вече сме готови да освободим стаята и да се запътим към центъра. А там... митинг. Митинг, бл*дь. Е**нный митинг, бл*дь. Хора, жандармерия, автобуси. На средата на площада има сцена с големи екрани, на която разни хора се редуват да говорят, а тълпата скандира нещо. Трудно е за разминаване дори в близкия парк. При все това Кишинев оставя добро впечатление със своя уреден център - широки булеварди, внушителни адм. сгради, паркове... Определено си заслужава да го посетим пак, когато политическата обстановка е по-спокойна. Хапваме набързо и се отправяме към Криковските подземия (по препоръка на таксиджията от предната вечер). Там обаче отново срещаме спънки - неделя е санитарен ден. Поне от хълма се разкрива хубава гледка към есенната гора наблизо. Снимаме се с една молдовка и потегляме към Украйна.
Изображение
Преди да стигнем Украйна обаче, трябва да преминем през Приднестровската Молдавска република. На когото му е интересно може да прочете повече във Википедия, но накратко това е непризната република, намираща се м/у Молдова и Украйна. Съответно Молдова няма как да сложат граничен пункт на изхода, защото това би означавало да признаят, че излизаш от тяхната държава и влизаш в друга. Но това не им пречи да сложат полицейски пост, служителите на който се радват на кола с чужди номера като циганчета на вафла. Особено когато вафлата е без винетка. Вот нам лохотрон устроили. Следва увеличаване на статистиката за корупция сред органите на молдовското МВР и ладата отново се движи необезпокоявана. Цели 500 метра, след които ни чакат бетонни заграждения, един БТР-80 и два войника въоръжени с АКС74У. Навлизаме в ПМР. Самото преминаване е бързо - на границата само ние и още една кола с местна (приднестровска) регистрация. Проверяват багажа и колата, връщат ни документите заедно с още 2 листчета с печат (нямат право да слагат печат в паспорта, защото не са признати) и продължаваме. Пътят до следващата граница не е дълъг, но е бавен защото е осеян с неравности. Това че сме с Лада ни позволява да караме с нелоша средна скорост, но при това друса отвратително. За да добиете представа, ще кажа че се откачи казанчето за чистачките заедно със стойката. Да, наистина бях я захванал само на горното винтче, че не нямах други тогава, но все пак. Изминаваме следващите 30 км за около 20 минути е вече сме на украинската граница. Самите украинци гледат малко със съмнение на колите, идващи от ПМР. Това като цяло обяснява щателната проверка - преглеждане на целия багаж, претърсване на вратите, седалките и под тях, сверка на номерата на двигетел и купе, както и въпроси от типа на "Зачем тебе саперская лопата возле сидения?" и "Зачем тебе нож "бабочки" в моторном отсеке?". За малко да ме качат на канала, но се размина и след половин час и една бира от безлимитния вече пътуваме по пътищата, поддържани от УкрАвтоДор. Първото впечатление е, че пътя е по-добре да го няма - наблюдават се пропадания в асфалта, дупки, а на места и денивелация м/у двете ленти. Максималната ми скорост е 80км/ч, като при това цялото ми внимание е насочено към заобикалянето на по-големите дупки (по едно време спрях да обръщам внимани на малките), ладата ми скърца нервно с пластмаси, а Crazzy_Lada се оплаква, че ѝ се разлива бирата от бутилката. Разбирам защо някога немците са изпитвали затруднения. Но все пак ние сме с далечен братовчед на Т-34, а не с Panzer, така че бързо изминаваме разстоянието до шосето Одеса–Киев, което си е почти магистрала (2 ленти в посока, на места дори 3) с приличен асфалт, по който спокойно може да се движиш със 140км/ч. по принцип може и по-бързо, но не и с 1.3 двигател на газ. Така след монотонно няколкочасово пътуване се озоваваме в предградията на Киев. Настигаме една 21ка с ремарке. До този момент бяхме се разминавали само с някой-друг москвич и естествено с лади (лади има навсякъде). С навлизането в града сградите стават все по-близки една до друга, скучните панелки се сменят с масивни сгради с високи тавани. Скоро вече сме в самия център, където с малко късмет успяваме да намерим място за паркиране до хотела. Късметът в този случай се бе превъплътил в една срязана бариера, като бе оставено място точно за една Лада с прибрани огледала. Мятаме багажа в стаята и се запътваме в близкото заведение да удавим деня в Балтика 0 и Бехеровка.

22.10. Този ден отреден за почивка, сиреч днес ладата ще си почива на паркинга докато ние разглеждаме града. Докато закусваме по път за центъра преговаряме планът за днес - Майдан (и задължително ТЦ "Глобус"), Арката на дружбата, Днепър, музея на Чернобил... Crazzy_Lada проверява за последно батерията на фотоапарата и се запътваме към Майдана, който е най-близко от гореизброените. Докато се снимаме на фона на Монумент Незалежності, от никъде изскачат 2 панди и започват да се снимат с нас, като накрая заявяват, че им дължим 1000 гривни за "услугата". Последва разгорещен спор с размяна на реплики от сорта на "деньги давай, выстро" и "ни хрена не дам", който от "базар" заплашваше да премине в "замес", но в крайна сметка разбират, че "никакие мы не лохи" и се разотиват. В хода на събитията обаче изгубвам Били от поглед, но само лед 2 минутки я намирам в близката патрулка, опитвайки се да обясни ситуацията на полицаите. 1-0 за нея.
След това влизаме в ТЦ "Глобус", където по план бяха пристигнали фрезите за леглата на клапаните. Много се зарадвах, тъй като наистина не знаех дали ще дойдат, но все пак човекът ми се беше доверил, въпреки "грешният" телефонен номер и ги беше изпратил. Взимам ги и продължихме обиколката на града. Остатъка от деня го използваме да Разгледаме повечето забележителности, музея на Чернобил, да се повозим на корабче по Днепър, на виенско колело и на фуникульори. Така изморени вечерта се отправяме към хотела, защото на другия ден ни очаква...

23.10. ...пътуването Киев-Москва. Една бърза закуска и потегляме. В Украйна имаме немалко път и затова съм се забързал, че искам да стигнем по-бързо границата и да минем проверката. Толкова съм се забързал, че съм настъпил ладата и се движа с 80. 80 ама в населено място и на изхода - пост на ДПС. На него пък дежурят 10-на служителя на "Новая полиция". Както може да се очаква един от тях прави познатия жест с жезъла и след миг ладата плавно спира пред ококорените погледи на полицаите. "Вот и наездились, бл*дь" си мисля, докато подавам документите. За наше щастие се оказва, че нямат радар, но пък за сметка на това главният "мент" е твърдо решил, че сме нарушили нещо, макар да не знае какво точно. И докато останалите му колеги обикалят с любопитсво около колата и се интересуват от нея и пътуването, с него уточняваме въпроси от сорта на "Защо ГБО-то ми не е вписано в талона" и "Как е възможно да съм в Киев от 2 дни и да не съм пил." В продължение на около половин час успявам да му обясна, че майка ми ме е родила със свити зеници, що е то "заварено положение", коя година е приет законът за регистрация на газовите бутилки в Р. България и много други. Неусетно изравнявам резултата, тъй като по средата на увлекателния ни разговор сме се преместили в патрулката. В крайна сметка си стискаме ръцете на факта че не съм пил, но и той няма как да ме пусне с оборудване, което не е отразено в талона. Последното не е проблем, защото си нося разширения комплект инструменти. Едва докоснал нипела на бутилката обаче усещам потупване по рамото, придружено с думите "Не надо, Валентин, езжай!"
Остатъка от пътуването в Украйна протича нормално, дори бих казал скучновато. Дълги двулентови пътища с широколистна гора отстрани. Първите 100-200 километра е красиво, след това е красиво но скучно. Така следобед, някъде около 15:00 пристигаме на украино-руската граница. Проверката, която принципно бих описал като "щателна", вече за нас е обичайна или просто "поредната". Разликата с предишната граница е, че служителите са по-изненадани от появата на българска Лада на работното им място. Не след дълго (според руските стандарти) граничарят ни връща документите и с думите "Езжай, братуха" ни разрешава да продължим. Да продължим, да продължим... 500 метра до руската граница. И тук, изпреварвайки събитията ще кажа, че минаването на границата "накрилось медным тазом". Руснаците явно имат фетиш към бюрокатщината, защото те задължават да попълваш един куп документи, които после да представиш на излизане от страната. Сред тях са документи за временен внос на автомобила, заедно с обяснителни към тях (2 копия) и други. След като няколко пъти ме върнаха да обяснявам къде работя, къде живея, как така са на един адрес и т.н. ми поскаха големия талон, защото трябвало да сверят дали колата наистина е 1300 кубика. Много се поколебах да задам въпросът "Да вы охренели что ли, вы сами суки сделали ето гов... простите, ведро на колесах, нахрень вам техпасторт, каждый школьник знаеть что ВАЗ-вский двигатель с ремнем ГРМ бывает только 1300", или в превод на български "Няма ли възможност по служебен път да проверите кубатурата на двигетеля?", но не бях сигурен в падежните форми и си премълчах. "В общей сложности" преминаването на границата ни отнема някъде около 4 часа и ние, ободрени от успеха, продължваме напред. Предстоят ни около 500км преход, а вече се свечерява. В началото пътуваме по двулентов път, като местата за изпреварване са малко. Прави участъци бол, но релефът е хълмист и няма видимост. Не след дълго спираме да заредим А92 на Роснефть, до който има крайпътно ресторантче. Понеже някои ще попита какви са цените в на горивата в Русия - ами общо взето няма цени. Даваш една бутилка водка с думите "За родину, за Сталина, давай наливай" и ти наливат до горе газ, бензин и ти дават допълнително една туба 20л да си имаш. Хапваме и продължаваме, но този път аз сядам отдясно, за да си почина. Тропането на дъжда по стъклото и тавана бързо ме унася и неусетно (за мен) се пренасяме на 200-300 километра напред. С наближаването на столицата пътищата стават все по-широки и осветени. В самата Москва вече са по 4-5 ленти в посока. Въпреки късният час има доста трафик. Някои от участниците в него ни поздравяват, други ни гледат като че ли за първи път виждат българска Лада в Москва. Не след дълго вече сме в центъра, виждаме познатите (от снимки) стени на Кремъл и завиваме по Тверская. Така някъде между 1 и 2 през нощта пристигаме пред квартирата и се настаняваме. В смисъл настаняваме се аз и Биляна, а ладата все още седи под дъжда и се чуди къде ще нощува (в центъра е "зона", която и идея си нямам как и дали мога да платя). По принцип имам уговорка с хазяйката, че мога да паркирам в съседния двор, след като обясна на охраната къде съм отседнал и му платя. Но този план пропада много бързо, след като не успявам да намеря въпросният охранител. 5минутното ми обикаляне из квартала в търсене на платен денощен паркинг също не дава резултат. Вече почти съм сформирал план да продам ладата и след 3 дни да купя друга, но се сещам, че съм я декларирал като временен внос и без нея няма да ме пуснат. (Ето за какво била цялата бюрократщина). Тогава забелязвам на близката стоянка такси и решавам да помоля шофьорът за помощ. Накратко, оказва се че наблизо няма никакъв паркинг, дори място да си вържеш велосипеда. Най-близкият е на Ленинградската гара, като той е склонен да ме закара до там и обратно за 600 рубли. В сравнение с другата перспектива, това ми звучи като перфектния план и така половин час по-късно аз се возя в таксито обратно към кварирата. Шофьорът, забелязал различните номера, завързва разговор за колата, за пътуването, за България. Спомня си, че преди често идвал в Слънчев бряг при негов приятел, който имал хотели там, но преди няколко години го застреляли и вече не идва. "Нихрена себе такие друзя" си мисля аз. Разговорът продължава за това на къде ще продължим след Москва, споделя няколко интересни идеи, обсъждаме ТС, Беларус и други стандартни теми. Малко по-късно се сбогуваме и аз се отправям в квартирата за заслужена почивка.

24.10. Един от трите дни, отредени за разглеждане на Москва. Квартирата ни е на ул. Тверская, което ни осигурява тактическо предимство при обикалянето по забележителности. Преговаряме още веднъж плана за деня и поемаме по натоварените булеварди. Всичко в столицата е впечатляващо - огромните булеварди, масивните старинни сгради, лъскавите магазинчета... Трудно може да се предаде с думи първото впечатление от Москва. Отново в далечината пред нас изникват кулите на Кремъл, но ние трябва да завием вдясно - търсим място за закуска и сме набелязали близкия Макдоналдс за целта. В Москва дори и той е специален - с автоматичното обслужване, с различното меню, богато на риба, с размерите си... Но ще оставя на Били да разкаже повече. След това продължаваме до "Садовое кольцо" и московксия планетариум. За който не е ходил на планетариум, горещо препоръчвам. За съжаление не разполагаме с достатъчно време да разгледаме цялата изложба, но си взимаме 2 билета за следващата прожекция. След това се отправяме към домът-музей на Булгаков. обогатен с автентични реликви. Той ни потапя в магическата атмосфера на "Майстора и Маргарита", един от великите романи на 20 век. Излизайки от музея отново се озоваваме на "Тверская". И понеже вече се свечерява, тръгваме към Червения площад. Там прекарваме остатъка от вечерта в разглеждане на забележителности и магазини. За повече нямаме сили след вчерашното пътуване.

25.10. Вторият ни ден в Москва. Сутринта се обаждам на няколко приятели в България. По стара традиция Москва поздравява София по случай Октомврийската революция (hiro) Програмата за деня включва посещение на забележителностие на Червения площад. На първо място държавният исторически музей, където имаме уговорка с г-жа Елена Бузина. Търпеливо я изчакваме пред входа да ни посрещне. Представяме се, минаваме проверката и започваме нашата екскурзия из музея. Редно е да кажа, че ГИМ (Государственый исторический музей) всъщност обединява няколко сгради, като най-известната и обхващаша най-голям период от историята е тази на Червения площад. А тя наистина е внушителна - и като размери, и като архитектура, и като експонати, помещаващи се в нея. Г-жа Бузина разказва доста увлекателно и не усещаме как минават следващите 2 часа. Вземаме си довиждане и продължаваме с разходката си. След музея аз се нареждам на опашката на за мавзолея. Самото посещение е бързо и стегнато - веднъж влязъл вътре, нямаш право да спираш и да си бъркаш по джобовете. Ако случайно забравиш, то гвардейците ти напомнят със строг жест. След мавзолея хапваме набързо и влизаме в ГУМ (държавен универсален магазин). Тук всичко е голямо и историческо, дори тоалетната (Мисля, че Били има снимка на табелата (tease) ). С това разходката ни по Площада завършва и ние се отправяме пеша покрай Москва-река, за да разгледаме и другата част на центъра. Обикаляме около Кремъл, минаваме по големият каменен мост и продължаваме по малките улички. Случайно се озоваваме на "Климентовский переулок", който изглежда невзрачен на картата, но вечер кипи от живот. Оживен е почти колкото нашата "Витошка". А колко ли такива други скрити улички има? Всъщност ние не сме тък напълно случайно - наблизо е фирмен магазин на часовници "Восток" и се възползваме от възможността да ги видим "от първо лице". Така, вече по тъмно, ние взимаме метрото до "Ленинградский вокзал", за да си прибера колата. В Москва всяка станция на метрото е построена в свой стил, свързан с духа на района, който обслужва. Разписанието е такова, че ако докато слизаш по ескалатора чуеш мотрисата да потегля, то докато слезеш на перона следващата вече е дошла. Самите мотриси няма да описвам, защото са същите като в София, и изключние на някои по-модерни модели. Но предполагам и тях ще видите в близко бъдеще :D. Слизаме на Ленинградската гара, която всъщност е една от 3те гари наблизо и се отправяме към паркинга. Лесно намираме колата, която за щастие е цяла и невредима. Както се оказва по-късно, вече е забелязана от московските колеги. Този път успявам да намеря охранителя на паркинга и след кратък разказ за летуването му на Слънчев бряг като дете, паркираме колата и се отправяме да спим.

26.10. Ден за изкуство. След бърза закуска отиваме в Третяковската галерия. В нея човек може да се наслади на руското и световно изкуство в периода XI -XIX век. Тя събира в себе си творци като Иван Шишкин, Иля Репин, Василий Суриков и други. Един ден е малко да се разлгедат на спокойствие всички картини, графики и склуптури. Затова минаваме набързо през някои от тях и следобяда вземаме метро към музеят на киното. Музеят на киното всъщност е част от по-голяма "група от музеи", или както руснаците ги наричат "павилиони". Говоря за ВДНХ - над 50 сгради, посветени на различни отрасли от народното стопанство, наред с паметници, фонатни, градинки и много други. В Близост са ботаническата градина и паркът Останкино. Там има много какво да се види, но ние пристигаме към края на работния ден. Нашата цел се намира на другия край на ВДНХ, което е около един час ходене с бодра стъпка. Самият музей трябва да се разглежда в контекста на част от по-голямата изложба и отразява само достиженията на съветското кино (нещо, което не се подразбира от името му). В него се помещават сценични костюми, реквизити, кинотехника, прожектират се фрагменти от филми и анимации. Успяваме да го разгледаме за оставащият ни половин час и се запътваме към квартирата. По пътя решаваме да се повозим с колата из нощна Москва, тъй като това ни е последната възможност от пътуването. Използваме случая и да направим малко снимки на колата. Снимките, които бях качил в другата тема са от телефона, ще помоля Били да качи по-хубави.
27.10. Пътуването Москва-Санкт Петербург. Разстоянието между двата града е малко над 700км и сме отредили цял ден за изминаването му. Големите столични булеварди бързо се сменят с двулентови пътища, докато излизаме от града. Високите сгради се превръщат в малки дърввени къщурки на 1-2 етажа. След това пътуването ни продължава по платена магистрала. Русия е страна на контрастите - има много места с лош път и дори без такъв, но главните им магистрали се отличават с високо качество, дори бих казал по-високо от западна Европа, или поне там, където съм пътувал. Някъде следобед почва да вали и така до самото ни пристигане в СПб на свечеряване. Влизаме през промишлената част на града, което оставя у нас фалшивото усещане за силен контраст между двата града. На една от детелините ни изпреварва местна бяла седмица, която прави закачливи пируети пред нас. Така не след дълго ние се настаняваме в хотела и отиваме на вечеря. На връщане заварваме една жигула, която изглежда като извадена от морското дъно. Както казах, Русия е страна на контрасти. Време е да поспим и преосмислим видяното.
28.10. Хотелът ни в СПб не е толкова близо до центъра, а и паркирането там е разрешено и затова сме с ладата. Първата ни дестинация за деня е Ермитажът, заедно със Зимния дворец. След дългото чакане на опашка (споменах ли, че руснаците обичат опашките), някъде малко преди обяд се дореждаме до експозицията. Билетът дава право на посещение на цял комплекс от музеи и галерии, но това е всъщност лохотрон - необходими са най-малко 2 дни само да се разходиш из 365-те му изложбени зали без да разглеждаш нищо. А няма как да не се спреш пред експонатите на френското, холандското, италанското изкуство и други. Така в 4 следобед аз тръгвам, не успявайки да разлгедам дори 1/5 от залите, и се отправям към крейсера Аврора, за да успея да хвана работното му време. Корабът е преустроен на музей през 1957 година. Открити за посещение са горната палуба и 4 изложбени зали, в които се помещават снимки, картини и макети на кораба, както и оръжия и предмети от бита на матросите. Излизайки от кораба, вече се е стъмнило и се запътвам към Ермитажа. Имам на разположение около 15 минути да разгледам площада, преди да загасят осветлението и да "изгонят" посетителите. Така съвсем скоро аз и Били се запътваме към набелязания по-рано ресторант, за да вечеряме.

29.10. Денят ни започва с посещение на Кунскамера - антропологичен музей, основан от Петър I. В него има восъчни фигури, представящи бита на различни етноси и племена по света.Освен това в него се съдържа и най-голямата колекция от изкуствени и естествени малформации на хора и животни. Следва посещение на Петропавловската крепост, която е на отделен остров и някога е била затвор. Сега там има множество мънички музеи на различна тематика. Също така там всеки ден в 12:00 се произвежда артилерийски истрел, бележещ средата на деня - традиция, въведена през 1865г. (Още за традицията). След бърз обяд се качваме на корабче. Санкт Петербург заема 42 острова, които се свързват от над 800 моста, сред около 200 пешеходни и 22 подвижни. Едва сега успяваме да разгледаме града в пълната му красота. Историческият център е изпълнен с множество малки канали, пресечени от множество мостове. Някои от тях са толкова ниско, че трябва да приклякаме. Разходката продължава около час и половина, за които успяваме доволно да се намръзнем и се налага да търсим топлина в близкото заведение. Успяваме да използваме светлата част от деня, за да направим снимки на ладата на брека на Нева, след което се отправяме към Кронщад. И тук Санкт Петербург ни открива другият си облик - минаваме покрай "Газпром Арена", огромни жилищни блокове, вклюваме се в огромна плетеница от модерни пътища. Центърът Кронщад не впечатлява с нищо. На острова се намира крепост, но е твърде късно да я разгледаме. Тя и още няколко дворци в райна на СПб остават за следващия път. Време е да се отправяме наобратно.

30.10 В този ден посетихме къщата-музей на Ана Ахматова. Освен автентично запазения интериор и експонатите, пресъждаващи скромния бит на поетесата, впечатление правят и котките, които мързеливо се излежават върху радиаторите. И никой не ги вини - навън е кучи студ, а зимата още не е настъпила. За сметка на това следващата дестинация е пълна противоположност - музеят на Фаберже е разположен в Шувалковския дворец и събира в себе си уникални произведения на декоративното изкуство.

31.10-01.11 - Днес предстои да пътуваме до последния набелязан град - Прага. Рано сутринта проверявам наличността на всички ГСМ и след последна обиколка на квартала за довиждане (а и за пирожки) потегляме. Навън вали ту сняг ту дъжд, температурата е малко над нулата. На мен лично това ми е любимото време за пътуване, макар да не позволява да се движи бързо. Ни ние и без това не можем, защото има дълги участъци от пътя, които са в ремонт и съответно трябва да изчакваме лентата да се освободи. На всичкото отгоре ладата явно не иска да се прибира, защото започва да прекъсва и да губи мощност. Но поне причината се оказа тривиална - запушен карбуратор. След още 1-2 такива спирания, вече по тъмно, стигаме границата. Тук оново е същата бумащина като на влизане, но ние сме подготвени с всички документи. Освен това пред нас е само една волга 24 и нашият ред идва бързо. След като минаваме руската граница се оказва, че и латвийците имат своите странности. Там трабва да декларираш абсолютно всичко - колко тютюн носиш (цигари, пури, наргиле - всичко се декларира в отделна графа), колко алкохол (бира, ликьор концентрат поотделно), колко гориво имаш в колата.... (Ако и тук ми направят проблем, че бутилката не ми е вписана в талона, направо ще им я оставя, да си закачат един газов котлон и да си варят компот!). За щастие тях не ги интересува това, но пък са много учудени как така 2 човека не носят нищо за пушене, дори 1 цигара. Странни хора са латвийците... не вярват на хората, а вярват на кучета. Поне с тяхното куче бяхме единодушни - в колата няма тютюн, но има една отворена кутия бисквити. Вкусни бисквити.
Пътуването ни през прибалтийскит републики продължава по малки междуградски пътища. На места дори прескачат елени и сърни. Късно вечерта вече започват да падат и мъгли. Навън вече прилича на декор от филм, особено когато минаваме покрай крайградските гробища, осветени от мнозина мънички кандилца. След още няколко часа давам на Били да кара и така се събуждам в Полша. Там вече се движим по голяма и скучна магистрала и чак малко преди границата с Чехия слизаме от нея. Пътят до Прага е тесен, но за сметка на това равният терен осигурява добра видимост, което в съчетание с почти нищожния трафик позволява добра скорост на движение. Постепенно трафикът се засилва, тесният път се влива в други и в късния следобяд се озоваваме в чешката столица. Достатъчно време за кратка разходка из центъра и вечеря с Диди преди заслужената почивка.

02.11. Още един ден отреден за почивка. Денем Прага изглежда дори по-красива отколкото нощем. Центърът е изпълнен с множество сгради в готически стил, между които непрестанно щъкат хора. Прави впечатление, че от доста места се чува българска реч. Ние обаче не можем да оценим града по достойнство, защото идвайки от Москва и СПб сме "претръпнали" и не се впечатляваме така силно от старинната архитектура. И все пак в Прага има много какво да се види - картинната галерия на Муха, Карловия мост, музеят на кино-ефектите (чехите са пионери в тази област) и други. На всеки ъгъл предлагат разходка с ретро автомобил, като набито око веднага би забелязало познати уреди на таблото. Според шофьорите това са уреди от Алфа ромео, но всички знаем, че ладовите уреди са евтини и се ползват с предпочитане. (hiro) Някои от нещата, които човек си заслужава да опита са Трделник, трева и бира. За последното се възползваме от специалната опция в менюто на музея на бирата, където можеш да си поръчаш 30 бири.

03.11. Използваме първата половина на деня, за да разгледаме пражкия замък и други местенца в околностите на Прага. На смрачаване поемаме път към София, или по-точно "До където стигнем", идеята е намерим място за спане по пътя. Чехия е първата държава, в която по пътищата срещаме български коли - не че в другите държави няма, но явно не са толкова много. Шофьорите от своя страна се радват на българска Лада по тези земи и ни поздравяват. На границата с Унгария дори си проличава, че приближаваме балканите - циганка ни предлага евтини телефони, след което се качва в пернишка 124-ка комби :D . Вечерта ни заварва в Кечкемет, където решаваме, че е добро място за сън.

04.11. За този ден ми е трудно да напиша каквото и да било, защото наистина не впечатлява с нищо. Кечкемет е близо до сръбската граница, пътят е познат и на мен и на ладата, има малко над 700километра до София, изминаването на които не се различава с нищо от другите пътувания до Унгария (най-вече за Лада съборите (tease) ). Така към 8 вечерта дългото пътуване приключи на следващия ден трябваше отново да се потопим в сивотата на работната седмица.


П.с. Ще помоля Били да качи още снимки, че в списанието са твърде малко, а на нейния апарат има още доста фотографии, които заслужават да видят бял свят.
Тогда нажмут водители стартеры И по лесам, по сопкам, по воде....

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4357
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от Frysco » 21 авг 2019 13:42

v_gelinski написа:
16 авг 2019 18:31
Много се поколебах да задам въпросът "Да вы охренели что ли, вы сами суки сделали ето гов... простите, ведро на колесах, нахрень вам техпасторт, каждый школьник знаеть что ВАЗ-вский двигатель с ремнем ГРМ бывает только 1300", или в превод на български "Няма ли възможност по служебен път да проверите кубатурата на двигетеля?", но не бях сигурен в падежните форми и си премълчах.
Бях сигурен, че този пътепис ще е празник за някои мои сетива. Благодаря ти.

Потребителски аватар
Crazzy_Lada
Официален фотограф на ЛКБ
Мнения: 373
Регистриран: 30 декември 2011
Репутация: 43
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 21051
Контакти:

До Русия и обратно с ВАЗ 2105

Мнение от Crazzy_Lada » 27 авг 2019 09:26

Оп, ето снимки!!!!!
Малко се забавих. Не е нужно да ме молиш, този огромен пътепис няма как да не се визуализира! :D :D :D (hiro) (victory)
Прикачени файлове
IMG_6428.JPG
В Кишинев пред хостела
IMG_6428.JPG (254.67 KиБ) Видяна 270 пъти
IMG_6442.JPG
В хостела в Кишинев
IMG_6442.JPG (198.66 KиБ) Видяна 270 пъти
IMG_6495.JPG
С друга Лада по пътя в Молдова
IMG_6495.JPG (189.68 KиБ) Видяна 270 пъти
IMG_6525.JPG
Видяно по пътя в Молдова
IMG_6525.JPG (193.22 KиБ) Видяна 270 пъти
IMG_6589.JPG
:))))))))
IMG_6589.JPG (186.32 KиБ) Видяна 270 пъти
IMG_6720.JPG
По пътя в Киев
IMG_6720.JPG (172.91 KиБ) Видяна 270 пъти
IMG_6722.JPG
Пред музея на Чернобил
IMG_6722.JPG (198.48 KиБ) Видяна 270 пъти
IMG_6726.JPG
Луаз 969 пред музея в чернобил
IMG_6726.JPG (207.17 KиБ) Видяна 270 пъти
Последна промяна от Crazzy_Lada на 27 авг 2019 09:54, променено общо 1 път.
Лудите нямат спирачки!

Отговори

Върни се в “Общи приказки”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Facebook [Bot] и 2 госта