ВАЗ 2105 - Frysco

Описание на автомобилите на потребителите - снимки, данни и история
Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 11:01

Най-после имам малко време да седна и да пиша.
Историята на тази кола е свързана с историята на една друга - първата кола. Първата изобщо за мен, Ладата на дядо Кольо. Затова смятам да започна оттам. Кой е дядо Кольо - това е подполковник Никола Рангелов, военен пилот първи клас, летял на бомбардировачи Пе-2, Ил-28, впоследствие прехвърлил се във вертолетния полк в Пловдив, където летял на Ми-1, след пенсионирането си се прехвърлил в МВР и Селскостопанска авиация, там усвоил Ми-2 и Ка-26.
Дядо Кольо си купил първата кола още в края на петдесете - Москвич 407, впоследствие го е сменил с 408, а през 1983 дошло време да вземе третата си нова кола от Мототехника, вече Лада. Тогава за модел и цвят не се придирало много, излезе ли ти номера, отиваш в Мототехника и взимаш каквото има... е или си плащаш на някой за да получиш червена 1500/1600. Дядо не е платил на никого и отивайки с надеждата за 1500 кубикова четириочка е останал леко разочарован, че ще получи "само" 1300 кубика. Когато взимал осмака по същия начин е искал 412, но уви.
А и колата отначало не му харесала - ръбати форми, неестествено големи предни фарове, а и стоповете не били особенно елегантни, масивни алуминиеви брони вместо елегантните хромирани... убеждавали го че това е съвсем нов модел, модерен, но не. С него бил и вуйчо ми, тоест сина на дядо, като бъдещ шофьор на автомобила да помага в избора. Дядо се спрял на една бяла, но вуйчо не я харесал - имало и нещо на боята. Това всъщност било заводския защитен парафин... вуйчо ми харесал една тъмнобежова. И така, дядо ми иска - не иска, бил принуден да вземе модел който не харесва, в цвят който не харесва и твърде слаб двигател, според него. Редно е да отбележим, че като пилот, човека не е искал да се състезава с ладата, но отлично е разбирал какво означава понятието "запас от мощност" и е държал да го има на техниката която управлява. Качили се в ладата и потеглили... право към сервиза. Нещо силно пищяло отпред, не се траело. След като му обтегнали ремъка, благополучно се прибрали. Първите впечатления все пак били силно положителни - след Москвич 408, ладата е била нещо като мерцедес (то колко мерцедеси е имало тогава че да знаят какво сравняват). Всичко и било по-хубаво...
По нататък историята е следната - до началото на 90-те автомобила седеше в гаража и не се ползваше ежедневно. Ходихме с нея на море, на екскурзии, въобще - неделен автомобил. После вуйчо ми взе книжка, отначало се опита да бъде независим и да си купи свой собствен автомобил. Избора на Солни пазар с наличните му средства бил доста слаб - трабант без покрив или Застава 600. Който е любопитен, да погледне в гугъл какво е това последното, а вуйчо е купил именно него. Въпросната сапунерка се движеше на самоход, возил ме е за кратко. В крайна сметка след един опит за отиване до Благоевград с нея, тя прегрява и после дълго време отлежаваше около блока на дядо, оставайки си до последно безмълвен. По-големите ми брат и братовчед положиха някакви усилия да съживят това югославско изделие, но те си останаха категорично напразни. Междувременно вуйчо ми най-сетне придоби контрол над ладата.
Последват няколко ПТП-та, предимно отпред, ту отляво, ту отдясно, ту стъкло счупено... колата става ежедневка и вуйчо ми започва свой собствен бизнес, свързан с издаване на учебници по английски език и обучаване на деца на същия по система разработена от него. Колата навърта потресаващ брой километри, търчейки из цялата страна. След виденовите години, идват костовите, икономиката на страната се стабилизира, доходите на вуйчо ми също, а колите внос от Европа стават все по достъпни. Някъде 1998-1999 бизнеса му вървеше добре - имаше вече причен офис, делата се движеха и той си купи модерния тогава Опел Вектра А. Тази кола за нас беше извънземна - тъмновинен металик, със светлобежов салон, калобрани с емблемки на опел, бели линии във вид на лепенки над защитната лайсна на вратата, фарове за мъгла... изобщо, невероятно модерен и гъзарски автомобил. Беше оборудван с аудио кенууд, с компакт дискове, говорителите не знам дали не бяха фабричните, но свиреха така както не бяхме свикнали да чуваме да свирят в колите. Големия ми братовчед Ники, който впрочем е доста добър музикант, заяви дори че някои определени песни като слуша в опела и чува звуци които другаде не може. Та вектрата беше нещо като мокър сън за мен, то върви, то спира, то завива, абе леле мале. Тихо вътре, ух-ах.
Следва продължение.

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 20:24

Да се върнем на ладата. Тя остана сираче за кратко, заседя се пред офиса на вуйчо ми. Дядо ми изплака и поиска да си я прибере, а аз и другия ми братовчед Росен, който е на моите години изведнъж се сдобихме с преспектива да си имаме наш автомобил. Делото се стори и автомобила се завърна в гаража си, изрядно утрепан от каране и много изгнил. Нас с Росен това не ни смущаваше и се заехме с нашите малко умения, никакъв опит и огромни амбиции да го "привеждаме във вид". Това ще рече, смело мазане със сребърен феролит на неща, които нямат необходимост от мазане, още по смело мазане на гумените детайли от бронята с черна блажна боя... вместо измиване това. Реших че миенето е безпредметно и боята е точно което трябва. Дядо ми внесе своя коректив и насочи усилията ни към корозията на купето, снабдихме се със спрей - тепърва настъпваща на пазара мода. Спрея дори беше близък до цвета на колата, поне беше тъмнобежов, което от сегашната гледна точка го оценявам като значителен успех - поне на фона на това което съм виждал при други хора. Как е зелена жигула поправяна с червен спрей? Такъв имало. Въоръжени със спрея, ръждите бяха успешно покрити с нов слой боя. Кой поред - мисля че се пада трети без да броим фабричния. Стана петниста. Много петниста. А дупките в праговете, където котки можеха да си влизат със спринт запушихме с тиксо, при това в сходен цвят. Въпреки това, отгоре минахме един слой спрей.
Аз лично тогава се учех за радио-телевизионен техник в техникум Попов, имах някакъв опит с жички и поялник и успях да натворя простотии по електрическата инсталация. Един от големите ми успехи е подпалена инсталация на бензиностанция и свързаната с това паника на служителите и, след монтиране на фарове за мъгла (между другото Весем, полски, доста добро изделие). Всъщност - постарах се да бъде като хората, сложих релета (защо релета, а не реле, не знам, но помня че много дълго време се опитвах да разбера устройството му, за да го свържа правилно, което не говори добре за нивото ми в техникума). Успях да ги захраня, дори на силовата верига имаше предпазител. Проблема дойде от оперативната верига и се подпалиха кабелите в таблото свързани с осветлението. Не разбрах какво обърках - братовчед ми вече имаше книжка, караше колата активно и дори вършеше някаква работа на вуйчо ми с нея, умно трупаше шофьорски стаж. Аз още нямах книжка. Той ми се ядоса основателно и откара колата на жичкаджия, вуичо ми се накара на него за моята творба и плати ремонта. Друг мой успех е това да изпържа три пъти крайното стъпало на един купен от Росен касетофон (за откраднайсе лева, от денонощния). Това стана възможно благодарение на окабеляването за задната линия високоговорители, които бях съставил от петнадесетина парчета жици от по половин метър всяко. Сещате се че ги бях навързал на скрутки и старателно бях сложил по един сантиметър турски или китайски изолирбанд, всичко това скатано под балатума. Изолирбанда се беше дематериализирал от снадките и всяко пускане на касетофона завършваше с ремонт на крайно стъпало по пет-десет лева, съответно в някакъв момент на техника който го правеше му се наложи да присади друго стъпало и като и то изгоря му писна и реши да погледне инсталацията. А това което чуха ушите ми, съм го забравил... не беше любезно поздравление от колега.

А, преди тези събития, срутих скулптората от кит на задната дясна вежда. Лигавейки се за пореден път с Росен в гаража, палихме и гасихме колата, мърдахме напред, назад... в някакъв момент мен ме хвана еуфорията, запалих и тръгнах срещу Росен с мръсна газ, преструвайки се че ще го удрям. Не го ударих, за щастие и на двама ни. Забърсах колата в рамката на вратата на гаражната клетка. Падна потресаващо количество кит, маскиращо изцяло изчезналата вежда. Задрах и вратите. Беля - ами сега? Всъщност, голямата беля беше че без дори мога да владея колата (по натам ще стане ясно до каква степен), тръгнах да блъскам братовчед си и шанса да бях успял беше значителен. Не успях, някой ме опази.
Решихме да лъжем. Аз дори не осъзнавах до каква степен съм сгафил, всичко което ми се струваше че съм направил беше свързано с одраната кола. Обяснихме на дядо ми, че сме бутали колата напред-назад и сме я закачили. Дядо първоначално нищо не каза, каза едно "добре" и слезе да види положението. Пита ме отново (братовчед ми го нямаше) дали сме я палили, отрекох. А той просто вдигна капака и пипна двигателя. Такова конско от този човек не бях получавал никога и никога повече не получих. Конското беше за лъжата, а не за одраната врата. Тогава замалко не се разревах, от чувство за вина. Каза ми накрая - помисли си. Мислих много... но недостатъчно. За няколко дни, дори май седмици бях примерно хлапе и си налягах уроците, вместо да кисна в гаража и да чопля безсмислено по колата. Нищо от това което правих не беше добра идея, но живеех с увереноста, че върша полезна работа и постигам някакви успехи. Нито целите, нито подхода беше правилен за да са успехи.
Последна промяна от Frysco на 23 май 2019 21:38, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 20:56

След някакви мъчителни дни и нощи самочуствието ми се позавърна, келеша в мене се възроди, а автомобила вече се ползваше активно от Росен. Помня че успешно сменихме водната и спирачната помпи, направихме някакъв жалък опит за ремонт на задните спирачни цилиндърчета с дядо, сменяйки им гумички. Тук и двамата се изложихме, след като решихме да пробваме дали ще текат отново, като дядо натисне спирачката, а аз гледам... това естествено без барабан, иначе кво ще видя? Е видях... как буталцата на цилиндърчето изскачат, и един фонтан спирачна течност ме окъпа целия. А, бях и свикнал, та колко пъти и хидравликата на съединителя правихме и... дядо ми се притесни, набута обратно буталцето в цилиндърчето, оправяйки гумичката и с отвертка и направихме нова проба със същия резултат. А после още една... и накрая, сглобихме барабана и плюхме на това дело. Доста гумички отидоха фира. А след някой друг ден, дядо се сети, че не е била добра идея да натискаме спирачките на свален барабан, но пък беше поучително. Друг паметен ремонт е смяна на задни тампони на надлъжните щанги на задния мост. Пред блока. С няколко ключа, чукче и крик. Първото паметно събитие от този ремонт бе, че почти бях измъкнат за краката от един комшия на дядо ми изпод ладата. Човека като видя че съм легнал отдолу, а колата се подпира само на крика, основателно се притесни до загуба на нормален цвят на лицето. За да обясни това свое чувство, разказа история за един шофьор на икарус, който бил легнал по същия начин под него, вдигнат само на крик. Икаруса паднал и, цитирам "рита, рита, напика се и умря". Това ми подейства много отрезвяващо, ситуацията беше коригирана с едри дървени пънчета. Смяната на тампоните продължи до доста тъмно. И благодарение на други съседи, беше успешна, тъй като услужиха с мазе и менгеме. Успешна значи, че я свалихме все пак от пънчетата- успяхме да избием старите тампони, да сложим нови, но втулката в тях никак не влезна. И реших, че може и без нея. Вместо това, сложихме много шайби около тампона, за да компенсираме получилия се луфт. Росен си взе "ремонтираната" кола и след няколко часа безуспешни опити да я вкара в пътя, я откара в сервиз, където по мой адрес са били изсипани кофи с псувни и закани. Но колата я оправиха. Вуйчо ми плати ремонта.
И така, въпреки всички мои опити, колата вървеше, дойде време и аз да взема книжка, за дългия и труден път към нея няма да разказвам, за отчаянието на горкия инструктор също, за отчаянието на изпитващия също... от дълбоко съжаление - дадоха ми я. Просто видяха, че при всичката ми смотаност, се старая много... не ми се получава добре, но се старая. Изпитващия, който беше известен като "танкиста" и прословут с безкомпромисноста си, писа "да", но със строгата заръка - не се качвай да караш сам. И не уточни дали това важи само за началото или изобщо...
А дали го послушах? Дойде заветната дата 1-ви февруари 2002 година. Бях си взел документа от КАТ-София, за което дори платих бърза поръчка и не се наложи да чакам цял месец, а само десет дена. Ура, вече може да се движа пълноправно по софииските улици. По-точно, имам право да го правя, а не че мога. Моментално обаждане на Росен, ултимативно искане колата да ми бъде предадена за ползване възможно най-скоро. Отчаянието в гласа му беше неподправено и вероятно поради възможноста да разгневи дядо ми, като не ми я даде - той ми я отстъпи. Първото ми каране все пак беше с брат ми до мен, колата взимах от Люлин, а Света троица където живеех, беше и все още е отатък моста на Захарна фабрика. За късмет, брат ми също работеше в Люлин, та с колата от Росен до работата на брата (видеотека Александра), оттам изчаках той да свърши и го взех, а после се прибрахме. Беше страшно и необичайно, за пръв път карах на тъмно.
На другия ден се качих сам - самичък в колата и се заех да карам из квартала... благоразумно бях решил, че като за начало е достатъчно, съвсем безопасно и все пак, донякъде не нарушава "съвета" на танкиста. Цяла сутрин карах. Как не свърши бензина не знам, но имаше явно доста. Ходих и до другата ми баба, а тя през балкона ме наблюдавала как потеглям и и се сторило че карам страшно бързо. Ходих до Жоро, човека с радиотелевизионния сервиз които поправи рекорден брой пъти касетофона на ладата, а той след като видя ключовете и книжката, заяви че трябва да си скрие колата някъде сега. Накрая отидох на училище...

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 22:31

... естествено с ладата. Все пак и училището ми беше в квартала, така че не нарушавах плана си. Цял следобед се чудех на кой час да се чупя и да ходя да карам, но в крайна сметка си изкарах всичките часове и това се оказа грешка. Нямаше как да не се отзова на искането на двамата ми най-близки приятели в класа, да ги повозя малко. Возихме се и дори отидохме до полигона на Вилхелм Пик, пак в квартала - да им дам да покарат. Дотук всичко беше тихо, кротко и правилно. Накрая тръгнах да ги оставям на автобуса и те по пътя усилено ме навиваха да ги оставя не на близката до техникума спирка, а... тази на лъвов мост! И аз след кратки колебания се съгласих и тръгнах с ладата към центъра на града. Някак си се справих с управлението на колата и ги доставих на спирката, а те там съзряха необходимия им рейс да идва и изхвръкнаха от колата с едно рязко "Чао". Не помня даже, дали не си затворих сам вратите след тях, но в тоя момент осъзнах че вече съм сам, с колата, в центъра на града, с никакъв стаж и скоро ще се стъмни. Реших да направя обратен завой на самия лъвов мост, тоест два леви. И щях да го направя и сигурно и да стигна обратно до квартала спокойно, ако не бях застанал да чакам на трамвайните линии, а отзад не се беше появил проклет звънтящ неспирно трамвай и всичко това, докато светофара свети червено за наляво и зелено за направо... съответно и за трамвая зелено. Нямах много място за мислене и потеглих направо. Съставих нов план, покрай централна гара, завой наляво по Ботев, после до Сливница, оттам надясно и към вкъщи. В тоя район карах курсовете и ми беше познат. Попътно, вече сериозно притеснен, засякох няколко коли, престроявайки се за ляв завой на Ботев.
И светна зелено. Тук е момента да напомня, че става дума за следобеда на първи февруари, а гумите на ладата са... хм, кръгли. Но не и зимни. Съвсем нови, на не по-малко от десет години. Даже помня, че предните бяха фулда, а задните траял. От притеснение тръгнах с повече газ и по рязко пускане на съединителя. И тук за пръв път се сблъсках с понятието "поднасяне", което беше нещо ново и неочаквано за мене. И така, седя си аз в ладата, която се носи странично към булевард Ботев, пулса ми е 450 удара в минута, главата празна, а десния ми крак натиска газта до дупка! Щеше да е отлично, ако левия беше върху съединителя, защото и той натискаше до дупка.. но не беше. Носейки се така, осъзнах че налитам на спирката на трамвая... и навъртях някак си волана на другата посока, избегнах спирката, но поради щото още давах пълна газ, макар и на първа предавка, просто се натресох в една паркирана отдясно кола. Отбелязах наум факта че току-що съм направил първата си катастрофа, при това съвсем като в компютърна игра (мидтаун маднес 2 беше тогава популярна, а аз гордо си мислех че трупам стаж на нея, но нервно ми се струваше че твърде лесно се удрях, карайки на компютър... в реалния живот това е невъзможно, ей на, колко пъти съм се возил при други хора и те не се удрят... значи и аз няма да се удрям). И след това взех това решение, което взимах и в компютърните игри - не спрях, а продължих, най-накрая превключвайки на втора. Офейках си като пич и през главата ми минаха възможностите, просто да се прибера, да скрия колата, някак си ще я оправя и ще ми се размине. Няма да има проблем. Ей сега нощес ще се хвана и ще изправя удареното и това е.
После бавно започва да се завръща разума в мен. Как ще я скрия? От кого? Ами Росен, ами дядо? А там в тая кола имаше ли хора? Ами ако е имало? И тогава стигнах стоянката на учебните коли и видях инструктора си, но не по кормуване, а по теория... човека между другото е много свестен, казва се Герган Петров. Останал съм с мили спомени за търпението и добротата с която ни учеше. Та съзрях го и спрях моментално... той ме посреща с усмивка и казва "Леле, каква е тая бойна Лада", а аз съм си глътнал граматиката и му обяснявам пелтечейки, че съм направил катастрофа... докато му обясня и пристигна една голяяяма тълпа разярени хора, водени от собственика на ударената кола и при това съпроводени от полицай. И когато той съвсем оправдано ми обясни как ще ми завре очилата в края на храносмилателния тракт, аз не издържах и се разревах съвсем по детски. Ми да, на 18 години, колко пък да съм бил дете и колко възрастен? А хората не го очакваха, първо се стреснаха, умълчаха се, а когато ревейки им обясних че имам книжка от... вчера, проумяха ситуацията в цялата и всъщност. Бях натоварен в ладата на дясната седалка, върнат обратно на мястото на удара, където в общи линии имаше размазано на тотална щета Фиат уно, а то от своя страна се беше опряло в задната броня на червено жигули, което всъщност беше на полицая. Уното беше на собственика на кафенето на спирката на рейсовете.
И така, нататък е ясно - булфонска карта, ало дядо, ало бате, ало вуйчо... събрах цялата рода, която имаше книжки. Аз получих акт по чл.20 за неправилна маневра, човека с уното... за паркиране в зоната на спирката на градски транспорт. Ладата се прибра на самоход, а уното не можа дори да запали, на всичкото отгоре беше пълно със стока за кафенето, която бях размазал. Честно казано, човека си беше невинен отвсякъде, единствената му вина е че 18 годишния Радослав не знае да кара кола, а се набутал в центъра с Лада на летни гуми посред февруари. Историята на ладата завършва по следния начин - Росен събра пари, от вуйчо ми, от дядо ми, продаде си барабаните. Прие го тежко и го разбирам. Моите опити да помогна, се реализираха в бартеросването на уокмена ми за резервни части (от които полезни бяха само един фар и решетка). Направих опит да продам видеото си (което наистина си беше мое), но бях спрян от родителите ми. Апропо, те не разбираха и одобряваха вманиячаването ми по тази кола... и двамата нямат книжки и не са шофьори. След удара само баща ми ми чете конско и заяви че пари за ремонт на колата няма да даде. Колата отиде на тенекиджия, който освен удареното, закърпи и ръждите по пода и праговете. Сменени бяха три калника, престилка, прагове, вежда на четвъртия заден ляв калник и прочее подробности. Колата беше боядисана, но братовчед ми сбърка цвета и стана светлобежова (трябва да му се признае, това беше единствената грешка в целия ремонт). Десния фар и ремонтирания с ново стъкло от мене ляв фар за нещастие изкараха кратко - веднага след взимането от бояджията, което всъщност беше в деня на абитюрентския ми бал, братчеда тръгнал за празненството у нас и му се наложило да спре рязко, на пешеходна пътека. И тогава разбрал по трудния начин, че фаровете му не са закрепени за купето. А това, защото до този момент те се крепяха от решетки, но след удара решетките бяха смачкани и изчезнаха... и така и двата фара се изтърколили на пешеходната пътека пред колата и тя дойде без фарове. Бях склонен и така да ида на бала, но тогава не знаех че тя ще е готова, не го очаквах. И си бях уговорил друга кола.

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 22:49

Минаха няколко години. Братовчеда покара ладата и накрая я продаде на един свой чичо по майчина линия, който живееше в нашия квартал. Виждах я редовно. После изчезна. Била е бракувана през 2009-та... всъщност исках да я откупя, но не събрах смелост да говоря с братовчед ми или да намеря сам този негов чичо.
Аз междувременно доста дълго време зад волана не сядах. Правеха опити да ме научат, да ми вдъхнат увереност, но нещата ставаха бавно... както всъщност би трябвало да станат. След две или три години някъде, в някоя от фирмите където работех ме натиснаха да шофирам служебната кола. Съобразявайки се с липсата на опит, първоначално само из квартала - работех като ланаджия, в квартални кабелни доставчици, в Стрелбище и в Света троица. Лека полека добих опит, добих малко увереност, няколко пъти трябваше да карам и по булевардите. Един ден шефа ме накара да го следвам с една кола от Света троица до Лозенец, аз естествено изпаднах в паника, но все пак - шеф. На отиване го следвах плътно, но беше адски трудно и изморително, неговото темпо беше друго, непрекъснато изоставах, разни коли се вмъкваха между нас. На прибиране зарязах това дело и се прибрах самостоятелно... и преди него всъщност. И ми беше спокойно и приятно и така разбрах, че шофьорлъка може и да не е страшен и гаден. Нататък полека лека натрупах увереност и навици.

И така, това е историята на първата Лада. Ще я завърша с единствените оцелели нейни снимки. На едната е таблото, с въпросния касетофон, инсталираните на барчето високоговорители с магнитите навън, защото навътре се блъскат в касетофона и не се събират, облепеното с фолио табло... Лепенка за тас на волана и гъзарски калъф с бодли. А топката за скоростите е Rallye, със знаменца. Продаваха се в магазина за Лада в Люлин, до работата на брат ми. Демек, до входа на метростанция Западен парк.
На друга снимка е Росен до ладата. От тоя ъгъл дори изглежда добре. Ладата също.
И третата снимка е печална... за спомен на глупоста ми.
Прикачени файлове
026421699-big.jpg
026421702-big.jpg
026421704-big.jpg

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 22:52

Встъплението стана отвратително дълго, но имах нужда да попиша малко, пък и ако не обясня откъде тръгват нещата, няма да стане ясно защо купих тази петица, за която е настоящата тема. За да не тупам още топката ето я и нея.
Прикачени файлове
IMG_20190204_164951.jpg
IMG_20190204_170010.jpg
IMG_20190204_180504.jpg
IMG_20190204_181704.jpg
IMG_20190204_181723.jpg
IMG_20190204_181725.jpg

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 23:07

Това е вида в който я купих. От доста време гледам в мобилето за такава Лада, но все не отговаряха на двете условия-да е ранна петица, към 83-та някъде и да е тъмнобежова. В един момент, се появи тази... Жоро от Владая ми беше казвал за нея, но отидох да я видя, чак като излезна обявата. Беше някаква вечер, януари или февруари, сняг имаше, вдигнахме се със Стефан Францов и отидохме да я гледаме, с нас бяха и други хора. Анонимни.
На тъмно, тясно и едва ометена от снега, много за виждане нямаше, но чухме моторчето и ми хареса как работи. После за известно време се опитвах да се убедя сам да не я купувам, въпреки че цената и беше ниска. Накрая обаче, не издържах и се обадих на човека. Уговорихме се и я прехвърлихме, което мина с известни документални перипетии... но накрая все пак беше моя вече и чак след като приключиха дела и документи, видях че датата на продажбата е... 1-ви февруари. Не знам, случайност или знак от съдбата е това, но че тази Лада има някаква връзка с предишната - не се съмнявах. Тази кола трябва да ми напомня за нея, за моята младост и за моята глупост. Не е маловажно, никак не е маловажно. Човек трябва да помни собствената си глупост, за да се опитва да я избягва, а то аз все съм се опитвам да я забравя и все повтарям едни и същи грешки.
Все съм си такъв припрян перфекционист. Искам да свърша всяко нещо идеално и изрядно, но не искам да дам необходимото време и усилия за това. И все нещо не се получава... с онази Лада исках да направя много неща, но не проучих и прочетох за нито едно от тях как се прави. Исках да се науча да карам добре, но не ми се чакаше бавния процес по трупането на стаж. Което е вярно, нито за първото, нито за второто имах подръка в семейството човек който да ме ръководи, сам трябваше да се оправям. Не в това е грешката обаче, нито глупоста.
Глупоста е в самочуствието - че мога, че знам, че ще се оправя обезателно и на всяка цена. Без опит, без пари, без знания, без съветник. И без акъл... винаги това ми е било проблем, през всичките тея години. Малко знаех, малко можех, а се имах за голям спец по ладите. И колкото повече научавах, толкова повече разбирах, че нищо не знам, но все пак се опитвах да се държа гордо и напето. И така, вече се уморих да се правя на петел. Тази кола трябва да ми служи за смирение - да ме върне обратно в онея времена, когато нищо не знаех и да се опитам да започна оттам да си оправя самочуствието. От нулата. И най-добре ще е, ако не порасте пак толкова много.
Та.... това е, стига толкова философия, ако сте го изчели това дотук - дъблок поклон и благодарности. Оттук нататък ще пиша по колата, но написаното дотук би трябвало да ви даде представа, защо това което ще правя по нея, ще е така както го правя.

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 23:30

Като техническо състояние, всъщност ладата имаше кофти външен вид, боята беше много окислена, направо матова и почти сменила цвета си. Има избили ръждички по вратите най вече, в улеите на покрива, други места. Двете дежурни дупки зад калобраните на задните гуми са ясни. Отдолу-отпред има за кърпене, гредичките под краката са изгнили. Праговете, вътрешния S образен има дупки отпред, назад изглежда добре. Калниците крият своите тайни, единия изобщо е сменен и е много калпав, фугата между него и вратата е един пръст. Останалото малко или много бива.
Окачването се държи учудващо стегнато, вероятно се дължи на добри амортисьори. Не чука, не хлопа, но като погледнеш, няма здрава гума отдолу, всичко е зверски нацепено.
Двигателя е бонбон-работи меко и равномерно, набира добре, пъргаво... онази май не можеше така.
Скорости и диференциал са тихички и дано така си останат.
Гумите и бяха зле.

Първата работа, Стефан реши да ми помогне, мисля за последен път. Редно е да спомена, че ми оказа огромна помощ за Москвича, който аз разлюбих въпреки всички негови усилия да стане читава кола. Всъщност, не, не го разлюбих... за кратко го покарах зимата и си се държа достойно и си ми хареса. Просто обаче, въпреки че в крайна сметка много ремонти отнесе и стана много по читав отколкото като го купих, някак си не ми легна на сърцето и накрая го продадох. Когато от Москвича се качих на Ладата, разбрах какво е имал предвид дядо, когато ми разправяше за същата тая смяна на колите. При това, той е седнал в чисто нова Лада, а аз в една старичка все пак.
Той смени маслото, филтри и двуцевката, при това последната ми я подари - на ладата се беше пръснала като китайска джапанка след бърнаут.

По натам, вече трябваше да продължа самостоятелно в гаража с колата, което всъщност е добре. Все пак, тя е купена едновременно да ми топли сърцето със спомени и да ме превъзпитава. Едно бързо полиране, да сваля окиса от боята и цвета и се възвърна, заедно с гланца. Смених избелелите и разслоени стопове, почистих салон, залепих пукнатините на таблото, запоих пукнатия радиатор на парното (но пак си тече), кранче, мих, мих и пак мих. Отвътре салона беше ужасно мръсен, а вонеше на препикано и осрано от мишки. После се оказа, че наистина е от мишки, а пораженията от тях тепърва излизат. Всяко каране на парно предизвикваше небивали спазми на гадене. Миенето даде добър ефект, сега е значително по търпимо, а и по приятно за окото. Евтините калъфки картекс реших да си останат по седалките, като се задоволих да ги изпера вкъщи, защото и оригинала имаше същите, както и една подложка с дървени топчета. Поправих разлепените планки на стъклоподемниците отпред и отзад на лявата страна. Ще трябва да се запася и с още резервни планки, понеже има доста още за разлепване. Купих нови гуми, четири броя, нейните бяха точно толкова добри колкото и на оригинала, но реших че е твърде екстремно и в това да я копирам. Смених сервото, че педала лови ниско, понастроих малко карбуратор и запалване...
Наскоро я изкарах за първа разходка, но не стигнах до целта си - Благоевград. Някъде след Перник още ми блокираха предните спирачки и се върнах с пушеци в София. Тепърва ще се уточнява кое е за смяна, но спирачките явно искат цялостна ревизия. Снабдих се с материали за поправка на дребните ръжди по купето и тая работа предстои. Разчистих си гаража от излишни неща и сега стана широко и удобно за работа. Днеска минах и през една автомивка, да измия купето отдолу и двигателя отгоре и отдолу. Ефекта е добър.

Предстои работа по спирачките и по външните ръжди по вратите, в улеите на покрива и на багажника при уплътнението. Калника десния ще трябва да изтрае до зимата, но мисля да го използвам, за да проверя възможностите си за боядисване на цял детайл със спрей. Ако ме бива, може би ще се окаже приемливо решение за мене, та след като го сменя с нов, да не ходя за боя, а да се справя сам.

Като цяло - искам да се справям с колкото се може повече неща сам. Имам да се боря с мързела си, с неадекватната оценка на собствените си възможности, с незнанието и неопитноста си. Необходимост... не знам дали имам. Може би да, може би не, но в крайна сметка - по добре е да си начукам в главата някои нови неща, познания... и за мен самия.

Потребителски аватар
Frysco
Зам. председател на ЛКБ
Мнения: 4350
Регистриран: 18 април 2008
Репутация: 210
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 2106
Контакти:

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от Frysco » 23 май 2019 23:34

Още малко снимки.
Прикачени файлове
IMG_20190523_192605_979.jpg
IMG_20190510_112003.jpg
IMG_20190523_192606_050.jpg
IMG_20190523_192605_980.jpg
IMG_20190523_150809.jpg
IMG_20190523_154824.jpg
IMG_20190523_150830.jpg

Потребителски аватар
tojaga
Член на Лада Клуб България
Мнения: 1566
Регистриран: 23 февруари 2008
Репутация: 57
Местоположение: София
Автомобил: ВАЗ 21083

ВАЗ 2105 - Frysco

Мнение от tojaga » 24 май 2019 11:25

Фриз, имаш подарък от мен за придобивката и евала за това, че разказа подробно за предисторията за желанието да придобиеш този автомобил.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост