ВАЗ 2101 - LADA-2107

[MOTO`manqk]

Най-якате жена в живота ми, казваше: Когато много се чудиш, който и вариант да избереш, все ще сгрешиш!
Та, дай си време човеко, не я барай сега, ако я подпукаш без желание ще ще стане все едно Аз съм я правил , варианта със боядисването само на вратите външно, няма да го коментирам. До колкото знам в личен план си се ориентирал вече, след някоя и друга годинка едно друго нечие (вече не вътрешно) гласче ще ти подшушне: "Тате, защо не я направиш вече тая жигула? Имаш частите." Иили "Разкарай я че ми трябва гаража"
Абее, накратко take your time... И съвет можеш да вземеш от сто човека, но от ъкъла си се не дели!

[LADA-2107]

Във връзка с извънредното положение около коронавирус-а, ни разпуснаха в принудителен отпуск две седмици. Когато разбрах, взех решение това време да се уползетвори пълноценно.

Точка първа - оправих осветлението в гаража в който стои колата. Лампи, кабели, дюбели и скоби - всичко бе купено още преди 3-4 години, но така и не му идваше реда. От стоене на лампите им мина гаранцията. Хванах се един ден и за няколко часа бях готов. Ново лед осветлрние замени старите осветителни тела тип "буркан" които някога са стояли на дървено трупче гипсирано в бетона, а последните 3-4 години висяха на кабелите, застрашавайки да паднат върху колата всеки момент. Издържаха, браво на тях!

Точка втора - преди един от съборите в Плевен (смятайте преди колко години беше) предното окачване беше изцяло подменено. В желянието си всичко да е наред купих нови пружини, както и амортисьори "Закс" - 4 броя (нови не монтирани обаче от времето когато Германия е била разделена). И резултата беше на лице: пружините - ненормално твърди (колата беше висока, друса и подскача); амортисьорите - протекоха буквално за два дни (и четирите). Тогава нямах сили (психически) и желание да се занимавам (знаете "уникалното" усещане да дадете всичко от себе си и нещата пак да не са както трябва. Така карах известно време 4-5-6 години, 10 000 км. И с всяко изкарване на колата си повтарях, че трябва да взема мерки, но така и не взех. Преди три години при мен попадна заден мост (от жълтото Жигули) на 60 000 км (както и предни пружини със същия пробег за които ще говоря по-надолу). Монтирах го на колата заедно с комплект нови щанги и оригинални амортисьори СААЗ - СССР. Пружините оставих, тъй като са сменяни преди десетина години и са на 40 000 км. И .... така, пренасяме се в наши дни. Изрових оригиналните пружини от жълтата и ги боядисах. Намерих в гаража и два нови СССР-ски предни амортисьора, които изтърках и също боядисах. Първи/втори ден от платрния отпуск станах рано и се захванах за работа. След няколко часа твърдите пружини и изтеклите амортисьори вече бяха сменени. Изкарах колата на разходка и.... возията е значително по-добра. Плавно преминава през неравностите, няма го предишното друсане. Обаче се появи някакво скърцане сякаш на гума. Дали са тампоните на стабилизиращата щанга, втулките на амортисьорите или селеновите втулки не знам, обаче..... пак се връщаме на "уникалното" усещане: "Давам всичко от себе си и нещата пак не са както трябва!" Накратко не можах да изпитам пълното удоволствие или удовлетворение от това да поправиш нещо сам и да стане както трябва. Напрегнах се и "забучих" колата в гаража. Кой знае кога пак ще ми дойде вдъхновение да пипна нещо по нея. Ако някок ден се откажа от тези коли напълно, то ще е защото както обичам да казвам, след всеки ремонт/подобрение: "Има ефект, но не е каквото очаквах!".

[Мишо]

Аз залагам на тампоните на стабилизиращата щанга.
Втулкте на амортисьорите имат и метална втулка в тях. Реално болтът контактува с метална втулка и от контакта метал-метал не би трябвало да издава скърцащ звук. Горните тампони на амортисьорите не виждам как биха могли да скърцат предвид конструкцията и позицията им.
Аз бих помолил някой да клати колата и на канал да слушам, от къде идва шума. Понякога е трудно да се прецени, но все от някъде трябва да се започне.

[MentalistX]

Вероятността да са селеновите втулки е голям - вече няма качество (почти всяка година ги сменям и то по правилния начин стягам носача с пусната от крик кола, най-вече горните са проблемни, поне по мои виждания.
А за чувството, това им е характера на тези коли, яодсват те и учат на нерви, имат си собствена философия

[tojaga]

Намерих в гаража и два нови СССР-ски предни амортисьора, които изтърках и също боядисах. Първи/втори ден от платрния отпуск станах рано и се захванах за работа. След няколко часа твърдите пружини и изтеклите амортисьори вече бяха сменени. Изкарах колата на разходка и.... возията е значително по-добра. Плавно преминава през неравностите, няма го предишното друсане. Обаче се появи някакво скърцане сякаш на гума. Дали са тампоните на стабилизиращата щанга, втулките на амортисьорите или селеновите втулки не знам, обаче..... пак се връщаме на "уникалното" усещане: "Давам всичко от себе си и нещата пак не са както трябва!" Накратко не можах да изпитам пълното удоволствие или удовлетворение от това да поправиш нещо сам и да стане както трябва. Напрегнах се и "забучих" колата в гаража. Кой знае кога пак ще ми дойде вдъхновение да пипна нещо по нея. Ако някок ден се откажа от тези коли напълно, то ще е защото както обичам да казвам, след всеки ремонт/подобрение: "Има ефект, но не е каквото очаквах!".

На всичко това му се вика хоби, ама повярвай ми, дори след месеци да не пипнеш нищо, пак те до сърбяват ръцете и действаш и резулатата е що годе, ама не баш.
Относно вложените части, тук опредлено си е еб.ло капаците! Някой важни неща, дори от НАР са стари с дата на производство от преди ....., абе от времето на Гей Люсак.

[LADA-2107]

И аз бих започнал от тампоните на стабилизиращата щанга. След това амортисьорите и едва тогава селеновите втулки. Просто логиката ми е от по-лесно към по-трудно.

[m_g]

Традиционно скърцат от тампоните на щангата. Скърцат и калпавите шарнири. Купувах два пъти от НАР руски оригинални, минава 500 км и почва да скърца. Сложих ТРВ и спря да скърца.
При положенеие, че цялата кола е елементарна, хващай се и я направи. Е*ати проекта. Какво толкова й се гласиш? Жигула. Прави се и толкова. Гърбаво, криво, скъпо, ама поне има части и може да сменяваш докато не стане. Ама като стане ще е супер. Още повече, вашата е много хубав цвят и като се изпъне ще е много красива. Е, правена кола винаги ще има кусури, ама те и от завода са имали.
Аз сега подкарах Шкода. Хем е калпава, хем няма части. Но пък вече я понаправих и си стана доста приятна за каране машина. С това 1,3 моторче и лекото купе носи много приятни емоции. Синът също й се кефи и почти всеки ден го водя да гледа стари коли и да седи по 1 час да върти волана с бодро бръмчене. Пуска си музика и бръммм! Познато ми е до болка, все едно е било вчера аз като седях така. Замислих се - ако счупи нещо? Ми тая на баща ми не се счупи за толкова години ръчкане вътре. Е„ веднъж сенника строших в трети клас може би. Накрая преди 3 месеца един тъпак върна двете ми цели Шкоди за скрап.
Стягай Жигулата, ако имаш лев настрана - за две седмици ще й смениш тенекиите и да върви за боя. Тука един приятел така си метна Москвича при друг приятел. Всичко долу, две седмици и колата свети в едно страхотно оранжево - червено. Нова боя си е нова боя. Сега си я кичи и ще се вози на нов Москвич.