Ето какво беше изначалното състояние на колата преди да започнем реставрацията.
40-годишна улична кола - не само тотално изгнила, ами и крива след две тежки катастрофи. 2002г. - сменяван преден кош, заварки с оксижен. 2007г. - удар отзад и след това челно спиране в предната кола. Карана ежедневно от 2002 до 2008г и след това сравнително редовно.
Та разрових се и ето каква хубавица е била.
Тук като се загледаш се вижда къде съм мацал с четката петънцата ръжда.
Отдясно беше кърпена 2011г с листова ламарина. Реално съсипах нов праг, нова задна врата и нов преден калник. Прагът беше заварен върху вече двата изгнили (нейния си и още един 2002г) Та бяха три прага един върху друг. Всичко беше боядисано върху ръждата... Е да, дадох 250 лева, ама за две години пак беше пътник.
Тука се виждат трите основни цвята на купето. Таванът си е от 2002г, дясната страна - 2013г, отляво и капакът - 2007г. Красота.
Колата не износваше гумите, но отляво беше по-висока отколкото отдясно - всичко беше криво, бито и трагично.
Вътре - табло от 2101 от варианта между 1974 и 1976г, изгорели калъфки, скъсана тапицерия на тавана...
Тук се вижда колко е зле коша. Отдясно страницата буквално липсваше и е закърпена с лист на точкови заварки върху дупката.
Ръжда и кал. Личи си как беше заварявана рамката на радиатора - оттук отзява, оттам идва късо. Точки с телачката без пилене - нали не се вижда?! 2002г. един п***рас боядиса коша върху транспортния грунд. За 11г боята буквално е паднала на много места, отдолу черното е ръждясало...
Изгнила беше даже кутията на парното.
Ето откъде се почна лятото на 2013:
Изгнила е тотално:
Нова челна стена от 2107, нов леген на парното, абе всичко ново...
Това ми беше предницата:
Почваме я отстрани. Първо изградихме наново кик панели, предни колонки (външни и вътрешни), външни и средни прагове...
Двете Лади - моята и бившата на Сашо:
Подът го изрязахме изцяло заедно с тунела:
Тука вече сме поставили новия под. Всички греди по него са също нови от магазина:
Предницата я сглобихме частично преди да я заварим за купето:
Почва да прилича на Жигули:
Ясно се вижда кое остана несменено - тавана!
Задницата и тя беше изгнила.
И пак нови детайли:
Даже и стойка за антената си има!
Трите слоя боя от тавана остават в историята:
В една мразовита зимна вечер изкарахме творението навън!
На снимката няма и една стара ламарина:
Каросерията замина към бояджийното!
Бяхме оставили отвън новите детайли на транспортен грунд. Всичко се сваля до метал.
Новите покрития са на Глазурит - много скъпо, но и много качествено решение.
Така не е била обработвана и в завода:
Подготвена за боя:
Няма компромиси.
На връщане от Класик дей 2014 минах покрай Стоян Еров и взех много неща от неговата състезателна кола, които и до ден днешен са на моята:
Вече боядисаната каросерия започва да обраства с детайли. Боята е база и керамичен лак на Глазурит.
Италиански подфарници - такива бяха и оригиналните на колата.
Италиански задни светлини:
Нови водосточни лайсни:
Изолация на тавана:
Новата тапицерия:
Почва да прилича на кола.
Първото изкарване:
Ето вече завършена на същото място, където е снимана в началото (Семинарията). Годината е 2017 края. В момента изглежда по същия начин.
